Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

— Ти ще отровиш любовта ни с покварата на твоята омраза. Ти дори не познаваш смисъла на любовта.

В гърдите му се надигаше буря, неговата цена щеше да бъде отмъщението. Ричард вдигна в ръка Камъка на сълзите. Мрачният Рал залитна назад.

— Ричард, помисли какво правиш!

— Ти ще си платиш за всичко!

Ричард извади шепа от черния магьоснически пясък от джоба си и го хвърли в центъра на белия пясък. Мрачният Рал протегна ръка към него.

— Недей, глупако!

Белият пясък започна да се гърчи като жив, все едно изпитваше болка. Символите, начертани върху него, се разкривиха. Земята се разтърси. Отвориха се димящи пукнатини. Разнесе се оглушителен гръм и всичко потъна в ослепителна светлина. Магьосническият пясък се разтопи и се превърна в син огън. Въздухът се разтресе. Мрачният Рал размаха юмруци във въздуха.

— Не! — Главата му клюмна, когато видя, че Ричард се приближава бавно с Камъка на сълзите в юмрука си. Ричард спря, болката в гърдите му беше толкова силна, че едва дишаше. Всяка следваща стъпка увеличаваше силата на страданието му. Тялото му гореше, нещо вътре в костите му вреше, но в центъра на спокойствието, в центъра на бурята от ярост той успя да преодолее болката.

Вдигна Камъка на сълзите над главата си. Стискаше кожения ремък в ръце, Камъкът беше точно пред лицето на Мрачния Рал, който се дръпна назад.

— Това ще те отнесе в най-дълбоките бездни на смъртта. Завинаги! — Ричард пристъпи още по-близо. — На колене!

Бялата фигура се свлече на земята. Святкащите очи не се отделяха от Камъка. Ричард държеше кожения ремък над главата на духа на своя баща. Зад него мярна олтара с кутиите. Отворената беше в средата, от нея продължаваше да струи зелена светлина. Ричард си припомни думите на Ан, Натан и Уорън. Те му бяха казали, че ако използва Камъка за свои егоистични цели, подтикван от омраза, ще разкъса воала. Повече от всичко на света му се искаше да изпрати Мрачния Рал в дълбините на отвъдния свят, да го накаже завинаги, за всичко. Но така само щеше да причини онова, което бе решил, че не си струва. Още повече, че сам бе причината за него. Нямаше значение, че не го бе направил нарочно. Животът не беше честен, той просто съществуваше. Ако човек случайно настъпи отровна змия, тя го ухапва. Намеренията тук са без значение.

Ричард окачи Камъка обратно на шията си. Мрачният Рал се изправи в паника.

— Ричард… ти не знаеш какво говориш. Накажи ме! Окачи Камъка на шията ми! Отмъсти ми!

Ричард извърна глава към центъра на Градината на живота и вдигна ръка. Кръглата кост на скрина се издигна във въздуха и се намести в ръката му. Магията му го пазеше.

Вдигна костта високо горе. В хватката на яростта, в хватката на спокойствието предизвика силата. Тя изригна от дланта му.

Светкавица — жълта и нажежена — се вряза в Мрачния Рал.

Светкавица — черна и ледена — се вряза в Мрачния Рал.

Двете се увиха една в друга в неудържимата ярост на скрина.

Стаята потъна в непрогледна тъмнина, а когато на нейно място всичко потъна в светлина, двойната светкавица и Мрачният Рал ги нямаше. Костта на скрина бе студена в ръката му.

Зелената светлина от кутията стана още по-ярка, въздухът в стаята затрептя. Ричард свали Камъка на сълзите от врата си. Той стана черен в дланта му. Простря ръка напред. Камъкът полетя към зелената светлина, за миг остана да се носи свободно във въздуха, въртейки се в светлия сноп. Миг по-късно зелената светлина избледня и Камъкът започна да пада към кутията и да променя цвета си, стана прозрачен, докато накрая се стопи. Светлината угасна, Градината на живота потъна в тишина.

Ричард вдигна костта на скрина в ръката си и двойната светкавица се появи още веднъж, насочвайки се с гръм и трясък някъде пред него. Наоколо се разхвърчаха искри от горещо-бяла и леденостудена светлина. Когато всичко свърши, тишината още веднъж отекна в ушите му. Трите кутии стояха върху олтара.

Бяха затворени.

Ричард знаеше, че не могат да бъдат отворени отново без Книгата, а тя съществуваше единствено в главата му. Кутиите на Орден и портата, която те представляваха, щяха да останат затворени за вечни времена.

Чу се металическо прещракване. Той усети как нещо се плъзва по врата му и пада в краката му. Сведе поглед и видя яката, Рада’Хан, на земята. Беше се освободил от нея. Нямаше представа как, но го бе направил.

Всичко свърши.

За него всичко свърши.

Днес Калан щеше да умре.

Изведнъж се впусна в луд бяг. Денят все още не бе свършил.