Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

Ричард преметна крак през седлото на Бони и скочи на земята.

— Чейс, добре ли си?

— Ричард? Какво става? Къде сме? Идвахме за теб. Не бива… — Той се огледа. — Не бива да влизаш в Долината. Зед има нужда от теб. Воалът е разкъсан.

— Знам. — Ричард подаде юздата на Сестра Вирна и бързо ги представи един на друг. — Моите приятели ще ти обяснят всичко. — Той застана на коляно пред Рейчъл. Тъмнокехлибареният Камък на сълзите висеше на верижка около врата й, точно както си го спомняше от видението. — Рейчъл, добре ли си? Как се чувстваш?

Тя го погледна.

— Мястото беше чудесно, Ричард.

— Тук също не е лошо. Ще ти хареса. Рейчъл, Зед ли ти даде този камък?

Тя кимна.

— Каза, че ти може да го поискаш. Затова да го пазя, докато дойдеш и си го вземеш.

— Затова съм тук, Рейчъл. Ще ми го дадеш ли?

Тя се усмихна и наведе напред главица. Ричард разкопча верижката и взе камъка. Върху дланта си почувства неговата топлина и присъствието на Зед. Верижката беше къса за врата му. Той я върна на Рейчъл, а Камъка окачи на своя кожен ремък заедно с Агиел и драконовия зъб. С крайчеца на окото си забеляза в небето мъничка точица, която постепенно се уголемяваше.

— Ричард — каза Уорън, — след онова, което току-що видях, имам предвид с Кулите, не се съмнявам, че наумиш ли си нещо, винаги го правиш. Но нямаш време да стигнеш там, където искаш. Ако утре не се окажеш на правилното място, светът ще свърши. Какво смяташ да предприемеш?

— Къде отиваме, съпруже мой? — попита Ду Чайлу.

— „Ние“ никъде, Ду Чайлу. Ти оставаш тук, при твоя народ.

— Съпруже? — погледна го подозрително Чейс и сбърчи чело.

— Не съм й съпруг. Това просто е глупост, която си е втълпила. — Ричард мярна уголемяващата се фигура високо в небето. — Чейс, нямам време да ти обяснявам. Сестра Вирна и Уорън ще ти разкажат всичко.

Сестра Вирна пристъпи към него и го изгледа подозрително.

— Какво смяташ да правиш? Уорън е прав, нямаш никакво време.

Високо горе се разпериха червени криле и драконът започна да се спуска. Ричард откачи раницата от седлото на Бони и я метна на гърба си. Прегърна главата на кобилата си за довиждане. Взе и колчана и лъка си. С крайчеца на окото си продължаваше да следи спускането на дракона.

— Ще имам време, Сестро. А сега трябва да тръгвам.

— Това пък какво означава? Как ще го направиш?

В последния миг, преди да докосне земята, драконът вдигна нагоре шията си и застана хоризонтално. С широко разперени криле се понесе към тях с невъобразима скорост, почти докосвайки земята.

— Имам само една възможност да стигна навреме. По въздуха!

— По въздуха! — извикаха едновременно Уорън и Сестра Вирна.

Скарлет подскочи и изръмжа. Никой освен Ричард не я беше виждал. Огромните й криле убиха скоростта. Дрехите им се развяха от внезапно появилия се вятър. Тревата наоколо се наклони на една страна и прилепна до земята. Уорън, Сестра Вирна и Ду Чайлу отстъпиха назад поразени. Скарлет побърза да прибере крилата си.

— Ричард — каза Сестра Вирна, — ти имаш най-странните домашни любимци, които някога съм виждала.

— Червените дракони не са домашни любимци на никого, Сестро. Скарлет е моя скъпа приятелка. — Ричард направи няколко стъпки към огромния червен дракон, който блестеше на слънчевите лъчи. Скарлет пусна радостно сиво облаче дим.

— Ричард, много се радвам, че те виждам отново. След като ме извика толкова спешно, мисля, че отново си загазил. Както обикновено всъщност.

— Наистина съм загазил, приятелко. — Ричард погали червените люспи по гърдите й. — Липсваше ми, Скарлет.

— Добре, закусвала съм, можем да тръгваме, но докато летим, сигурно ще огладнея и тогава ще те изям с апетит, и то на чист въздух.

Ричард се засмя.

— Как е малкото?

Тя размаха гордо уши.

— Сега е на лов. Грегъри вече не е толкова малък. Липсваш му. Той също би искал да те види.

— И аз ще се радвам да го видя. Но сега ужасно много бързам. Нямам почти никакво време.

— Ричард! — Ду Чайлу изтича към него. — Тръгвам с теб. Аз трябва да бъда там, където е моят съпруг.

Ричард се наведе към ухото на Скарлет, а тя наведе глава и го изгледа с жълтото си око.

— Пусни мъничко огън, Скарлет, просто така, за ефект, не я плаши много.

Ду Чайлу побягна с писък назад, когато един огнен език близна тревата пред краката й.

— Ду Чайлу, твоят народ получи земята на дедите си. Трябва да останеш с него. Ти си тяхната жена-дух. Имат нужда от теб. Имат нужда да ги ръководиш. Искам да те помоля само едно — пази Кулите, които са в твоята земя. Не знам дали те могат да причинят някакви злини, но като Кахарин заповядвам никой да не влиза в тях. Пази ги и се грижи за своя народ! Живейте в мир с другите народи, но продължавайте да се обучавате с оръжията си, за да можете да се защитавате сами.