Тери Гудкайнд - Камъкът на сълзите

Ду Чайлу направи една крачка напред. Малките пъстри парцалчета по молитвената й рокля се развяха от вятъра заедно с гъстата й черна коса.

— Ти си мъдър, Кахарин, ще направя всичко, което каза, докато се върнеш при своята жена и при своя народ.

— Ричард — каза Сестра Вирна, — имаш ли представа къде е Калан?

— В Ейдиндрил. Сигурно е отишла там. Събитията в пророчеството се развиват пред Двореца на Изповедниците. Сигурен съм, че е тя е там.

— Дойде време да решаваш, Ричард. Къде ще отидеш?

Той я изгледа продължително. Очите й не трепваха.

— В Д’Хара.

След като продължи да го гледа още миг, Сестрата протегна ръце и го прегърна топло. Целуна го по бузата.

— А после?

Ричард прокара пръсти през гъстата си коса.

— Ще намеря начин да предотвратя онова, което ще се случи в Д’Хара, а след това ще бързам към Ейдиндрил, за да стигна, преди да е станало прекалено късно. Пази се, приятелко.

Тя кимна.

— Двамата с Уорън ще се погрижим за хората, които ти освободи от заклинанията. Те ще имат нужда от помощ. Аз съм Сестра на светлината от около двеста години. Всичко, което някога съм искала, е било да помагам на онези, които имат нужда от помощ. Но на теб е имало кой да помогне. Нямах право да те вземам, нито теб, нито другите момчета. Ще ми се да компенсирам, доколкото мога, грешките си.

Уорън прегърна Ричард.

— Благодаря ти, Ричард. За всичко. Надявам се, че ще се видим отново.

Ричард му намигна.

— Постарай се да не си намираш приключения.

— Идвам с теб — каза Чейс.

— Не — Ричард изтри лице с опакото на ръката си. — Прибери се в къщи, Чейс. Заведи Рейчъл при новата й майка, при нейните братя и сестри. Ема сигурно е ужасно притеснена, не те е виждала от години. Върви в къщи при семейството си. Аз също скоро ще се върна — Ричард се обърна към Сестра Вирна. — Трябва да направим нещо с онези шест Сестри. Те са тръгнали към Западната земя. Там хората нямат никаква защита срещу магиите. Там тези Сестри ще бъдат като ястреби в кокошарник.

— Мисля, че пътуването ще им отнеме известно време. За тях не се тревожи, Ричард.

— Добре. Калан иска сватбата ни да е в селото на Калните. След това може би ще ми трябва помощ, за да мога да се справя с онези шестте. Говори с Натан и с Ан. Трябва да решим какво ще правим с тях.

— Внимавай! — каза Уорън, застанал достолепно с ръце в противоположните ръкави на робата си. — Имам предвид не само за себе си. Не забравяй нещата, които ти казахме Натан и аз. Не забравяй, че оцеляването на всички зависи от онова, което ще направиш с Камъка на сълзите. Но мисля, че е дошъл моментът да направиш своя избор.

— Ще направя всичко, което е по-силите ми.

Скарлет наведе глава, за да може Ричард да се качи на раменете й.

— Към Д’Хара, приятелко. Връщаме се там.

След като изпусна един огнен език, Скарлет се издигна в небето.

В сумрака преди зазоряване Ричард видя в далечината зелена светлина, която се издигаше над Двореца през стъкления покрив на Градината на живота. Той знаеше едно-единствено място, от което можеше да струи такава зелена светлина. Отвъдния свят.

Леденият вятър се блъскаше в лицето му и развяваше краищата на дрехите му, докато Скарлет ритмично движеше огромните си криле. Тя беше положила неимоверни усилия, за да стигне по-бързо до Д’Хара. Драконът разбра опасността, която грози хората заради Пазителя. Отвъдният свят щеше да погълне и нея самата. Освен това тя мразеше Мрачния Рал. Той беше откраднал яйцето й, за да я превърне в свой роб.

Когато започна да се спуска, Скарлет се обърна назад към него.

— Ще имаш достатъчно време, Ричард. Все още можем да успеем да стигнем навреме в Ейдиндрил. Сега едва се зазорява.

— Знаех, че ще успееш, Скарлет, а сега ще имаш малко време за почивка.

Скарлет свърна наляво и се спусна към двора, където бяха идвали и преди. Мястото бе достатъчно голямо, за да може да побере дракон с нейните размери и дори да остане свободно пространство. Дворецът се приближаваше към тях с ужасяваща скорост.

Изведнъж от тъмнината под тях изникна светкавица, която прелетя току до главите им и остави пред очите им ослепителна жълта следа. Преди Ричард да осъзнае какво става, се появи втора. Скарлет изрева от болка и се наклони наляво. Спуснаха се към земята по гигантска спирала. Ричард се опитваше да запази равновесие върху гърба на дракона. Долу мярна фигурата на жена, от чиито пръсти излитаха светкавиците. Скарлет отново изрева от болка. Ричард виждаше жената само когато светкавиците я осветяваха в мрака.