Тери Гудкайнд - Лавинен огън

— Тук са, Господарю Рал.

Ричард взе завоя с все същата равномерна крачка и мина през отворената в очакване да го посрещне огромна двукрила врата. Върху всяко от крилата имаше по дванайсет прозорчета, пристегнати в тежки дъбови рамки. Десетметровата стена бе плътно покрита с рафтове с книги, пред които имаше специално издигнати стълби с медни перила, за да се осигури достъп дори до най-високите места. Слънчевата светлина, нахлуваща през високите прозорци, обливаше масивни махагонови колони, които блестяха ослепително. Но по-долу светлината бе далеч по-слаба, дори се бе наложило да запалят някоя и друга лампа.

Точно срещу вратата бе положена огромна махагонова маса с масивни дебели крака. Недалеч от четирите края на масата се издигаше по една колона, която поддържаше сводовете на високия таван. Ъглите, скътани нейде в далечината, тънеха в мрачни сенки.

— Ричард! — извика слисана Ан. — Какво правиш тук? Нали трябваше да си с войската!

Той изобщо не я забеляза, само дръпна изпод мишницата си червената книжка с кожена подвързия, която стискаше там. С нея разчисти безредно нахвърляните книги върху махагоновия плот и пред двамата магьосници и чародейката грейна полирана до блясък черна повърхност.

Ричард хвърли червената книжка на масата. Тя се удари в плота с отчетлив пукот, който отекна като гръм в просторното помещение.

В сумрака заблестяха златните букви на заглавието — „Лавинен огън“.

— Какво е това? — попита тревожно Зед.

— Доказателство — отвърна Ричард. — Или no-скоро едно от доказателствата. Нали обещах да ти представя доказателства.

— Това е древна книга — заобяснява Ничи. — Формула за създаване на събитие, наречено лавинен огън.

— Какво представлява това събитие? Би ли ни обяснил? — вдигна лешниковите си очи Зед.

— Означава края на света. Поне края на този свят, в който живеем сега — мрачно отсече Ричард. — Оказа се, че онова, което са вършили, е непреднамерен опит за създаване на противоречие и нарушаване на Деветото правило. Осъзнали са, че ако някой някога реши да активира лавинния огън, последствията ще са катастрофални.

Натан изгледа Ничи изпод вежди, явно се надяваше бившата Сестра да прояви повече разум, да се облегне на опита си и да даде по-смислено обяснение.

— Какви ги дрънка той?

— Древните магьосници създали нова теория за промяна на съзнанието с помощта на Субстрактивна магия, при което всички разчленени елементи се префигурират едновременно и независимо един от друг — създава се фалшива памет, която запълва празнините, зейнали след унищожаването на истинската. Магьосниците разработили теория, позволяваща даден човек да изчезне за всички останали и те да го забравят веднага щом го видят. Дори докато той е пред очите им и ги гледа.

Това явление разнищва паметта на хората за определен обект. Установено е обаче, че задействането на подобно събитие отприщва лавина, която не може да бъде контролирана и последствията, от която са непредвидими. Нещо като горски пожар, който вилнее хаотично и унищожава спомените на хора, които първоначално не са били засегнати. И така постепенно се разплита самата структура на света на живота.

— Що се отнася до профетическия червей — намеси се Ричард, — може би подобно нещо съществува наистина, но в конкретния случай причината за изчезването на пасажи от пророческите текстове е лавинният огън. В хода на този процес човекът, активирал събитието, наред с това запълва и празнината в пророчеството, мястото, оставено от даден Пророк, за да бъде дописано от неговите потомци. Празнината се запълва с допълващо пророчество, в което е вложена формулата на лавинния огън. По този начин лавинният огън заразява и прояжда всички свързани пророчества по разклонението, като започва с най-пряко свързаното — било то по сюжет или хронологично. В този случай връзката е и по двете линии — Калан. И така тя също е заличена от пророчеството.

Натан се отпусна тежко на стола си.

— Добри духове!

Ан, пъхнала ръце в ръкавите си, не изглеждаше нито доволна, нито впечатлена.

— Живот и здраве, ще трябва да се запознаем подробно с тази книга и да видим дали това, което говориш, изобщо има някакъв смисъл. Но тази книга не е основният и непосредствен проблем, който стои пред нас. Трябваше да останеш с армията. Длъжен си да поведеш войниците ни в последната битка. Веднага трябва да се върнеш там. Пророчеството е красноречиво — провалиш ли се в тази мисия, светът ще падне под тъмна сянка.