Тери Гудкайнд - Дългът на костите

Майката Изповедник се втурна към тях.

— Добре ли си, Зед?

Той положи ръка на рамото й.

— Ще се оправя. — В очите му все още блестяха следите на преживения ужас. — Благодаря ти, задето не закъсня. За миг си помислих…

— Знам. — Майката Изповедник се усмихна. — Да се надяваме, че номерът ти е успял. Имаш време до заранта. Тя каза, че са се разбрали да те измъчва цяла нощ и да те заведе в лагера им на сутринта. Съгледвачите информираха Анарго за пристигането на частите ни.

В близките храсти Морещицата крещеше така, сякаш я деряха жива.

През раменете на Аби пробягаха тръпки.

— Ще я чуят и ще разберат какво се е случило.

— Дори да чуят нещо от такова разстояние, ще си помислят, че тя измъчва Зед. — Майката Изповедник взе ножа от ръката на Аби. — Радвам се, че оправда доверието ми и че в края на краищата избра да не минаваш на тяхна страна.

Аби избърса длани в полите си, засрамена от постъпката си, от намеренията си. Започваше да трепери.

— Ще я убиеш ли?

В погледа на Майката Изповедник, макар да изглеждаше уморена до смърт, след като бе използвала силата си срещу Морещицата, все още се четеше непоколебима решителност.

— Морещиците са различни от другите хора. Една Морещица не може да се възстанови, след като я е докоснал Изповедник. Ще се мята в адски мъки, докато издъхне. Няма да доживее до сутринта. — Хвърли поглед към посоката, откъдето идваха крясъците. — Тя ни каза всичко необходимо. Зед ще си възвърне силата. Би било най-милостиво да я убием.

— Имам достатъчно време, за да изпълня плана си. — Зед извърна лицето на Аби към своето. — И да освободя Джана. Ти имаш време до сутринта.

— Какво искаш да кажеш?

— Ще ти обясня, но трябва да побързаме. А сега се съблечи.

Времето на Аби изтичаше.

Обикаляше Д’Харанския лагер с наперена походка, опитвайки се да потисне ужаса и отчаянието си. Цяла нощ бе правила това, което й бе заръчал магьосникът: беше се държала надменно. Демонстрираше презрение към всеки, дръзнал да се изпречи на пътя й. Изръмжаваше на всеки, който се приближеше към нея с намерение да я заговори.

Макар че желаещите да заговорят жена, облечена в червената кожена униформа на Морещица, не бяха толкова много, Зед я предупреди да не изпуска от ръката си оръжието на Морещицата, наподобяващо червена кожена пръчка. Аби нямаше представа как действа. Магьосникът й обясни, че няма да може да го използва, защото се използва специална магия, но въздействието върху хората, които го виждаха в ръката й, беше красноречиво: те потъваха обратно в сенките, далеч от светлината на огньовете, далеч от Аби.

Впрочем тези, които бяха будни. Доста от войниците спяха, но имаше достатъчно зорко бдящи часови. Зед отряза дългата плитка на Морещицата и я прикрепи към косата на Аби. В тъмното разликата на цветовете не се забелязваше. Когато часовите поглеждаха Аби, виждаха в нея Морещица и бързо насочваха вниманието си в друга посока.

По реакцията на околните Аби разбираше, че появата й всява ужас. Хората нямаше как да разберат, че сърцето й е на път да се пръсне от страх. Добре че беше нощ и Д’Харанците нямаше как да видят треперещите й колене. Натъкна се само на две Морещици, при това заспали. Както я беше посъветвал Зед, ги заобиколи отдалеч. Нямаше да е лесно да заблуди истинска Морещица.

Имаше време до изгрев слънце, но то вече изтичаше. Зед я предупреди, че ако не се върне навреме, ще умре.

За щастие Аби познаваше добре местността, иначе отдавна да се е загубила в хаоса от палатки, огньове, каруци, коне и мулета. Навсякъде стърчаха пирамиди от копия и пики, забити в земята и опрени острие о острие. Работата на налбантите, ковачите и другите майстори не секваше дори и през нощта.

Във въздуха се стелеше гъст пушек, отекваха приглушени звуци от удар на метал в метал и стъргане на дърво за различни цели — от направа на копия до поправка на каруци. Аби не разбираше как е възможно човек да спи в тази олелия, но хората явно не ги притесняваше.

Съвсем скоро огромният лагер щеше да се събуди за новия ден — денят на битката, денят, в който войниците щяха да имат възможност да направят онова, което умеят да правят най-добре. Трябваше да се наспят добре, за да имат сили да убиват противниците си от войската на Средната земя. Говореше се, че Д’Харанските бойци били истински майстори в занаята си.

Въпреки че обикаля цяла нощ, Аби не сполучи да намери баща си, мъжа си и дъщеря си. Нямаше намерение да се отказва. Вече бе взела решението: не ги ли намери, ще умре тук с тях.