Тери Гудкайнд - Дългът на костите

Зед хвана Делора за лакътя.

— Върни се и кажи на всички да заемат позиции. Ако нещо се обърка… Така де, ако нещо се обърка, да атакуват. Легионът на Анарго трябва да бъде спрян, дори ако се наложи да ги преследват оттатък Д’Харанската граница.

Делора явно не остана доволна от думите му.

— Преди да тръгнем, Майката Изповедник ме накара да й обещая, че ще направя всичко възможно да не бъдеш сам. Трябваше да й гарантирам, че около теб винаги ще има хора с дарбата, в случай че ти потрябват.

Аби можеше да потвърди тази заръка. Докато прекосяваха каменния мост на тръгване от Кулата, тя се бе обърнала да помаха на Майката Изповедник, която ги изпращаше от една висока крепостна стена. Тази жена помогна на Аби в един от най-тежките моменти в живота й. Какво ли щеше да стане с нея сега?

После си спомни, че няма смисъл да гадае. Ясно е какво ще стане.

Магьосникът не обърна внимание на думите на чародейката.

— Щом помогна на Аби, ще отпратя и нея. Не искам никой да ми се мотае в краката, докато правя заклинанието.

Делора го сграбчи за ръката и го придърпа към себе си. Изглеждаше сякаш се кани да го наругае остро. В следващия миг обаче го прегърна горещо.

— Моля те, Зед, не ни оставяй без Пръв магьосник — промълви тя.

Зед приглади черната й коса.

— И да ви завещая на Томас? — Усмихна се дяволито. — Никога.

Зед и Аби се спуснаха по склона към реката. Конят на Делора потъна в падащия мрак, обгърнат от прашни облаци. Аби поведе магьосника по една пътека, сгушена сред високите треви и храсти, като му обясни, че така ще се движат най-незабележимо. Остана доволна, че той не се възпротиви срещу избрания маршрут.

Докато вървяха напред в тъмнината, очите й трескаво обикаляха дълбоките сенки. Пулсът й се ускори. Подскачаше при всяко изпукване на съчка под краката им.

Най-сетне онова, което очакваше, се случи.

Изневиделица изскочи фигура с дълго наметало и качулка, която я повали на земята. Докато Зед отвръщаше на нападението с удар, тя видя блесналото във въздуха острие. Магьосникът изпълзя до нея и я натисна надолу.

— Не се надигай — възбудено прошепна той.

От пръстите му заструи светлина. Призоваваше магията си. Точно както се очакваше от него.

От очите й бликнаха парещи сълзи. Сграбчи го за ръкава.

— Не използвай магия, Зед — прошепна едва. Стомахът й се сви от неописуема болка. — Не използвай…

Нападателят отново се хвърли към тях. Ръката на Зед се стрелна във въздуха. Нощта се озари от нажежена светкавица, която мигом се стовари върху забулената фигура.

Но вместо нападателят, самия Зед изкрещя и се строполи на земята. Онова, което подготвяше на врага, се върна обратно при него. Бе вкопчен в ноктите на непоносима агония. Не можеше нито да се изправи, нито да каже нещо. Постигнаха целта си — предизвикаха го да използва магия и го заловиха.

Надвесената над магьосника фигура стрелна Аби с поглед.

— Ти изпълни своята роля. Върви.

Аби потъна зад тревите. Жената отметна качулката от главата си и свали наметалото. В сумрака проблеснаха дълга руса плитка и яркочервена кожена униформа. Беше една от онези свирепи жени, създадени да ловят родените с магия. Беше Морещица.

Морещицата доволно наблюдаваше как магьосникът в краката й се гърчи в нестихваща болка.

— Виж ти, виж. Май самият Пръв магьосник току-що направи огромна грешка.

Докато се навеждаше към него, за да види отблизо агонията му, коланите и ремъците на червената й кожена униформа изскърцаха.

— Имам цяла нощ, за да те накарам да съжаляваш, задето изобщо си си помислил да вдигнеш пръст срещу нас. На сутринта ще ти позволя да видиш как войските ни унищожават хората ти. След това ще те заведа лично при Господаря Рал — човекът, разпоредил смъртта на жена ти. Там ще имаш възможност да го молиш да ми позволи да те убия. — Тя го изрита. — Ще му се молиш за смъртта си, докато гледаш с очите си как умира дъщеря ти.

Единственото, което можеше да направи Зед, бе да изкрещи от болка и ужас.

Прилепена до земята, Аби запълзя по-навътре в шубрака. Бе потресена да види какво се случва с човека, съгласил се да й помогне само защото баща му има дълг към майка й. В същото време тези хора я бяха принудили да им служи, като бяха взели в залог живота на детето й.

Докато отстъпваше, Аби мерна ножа, захвърлен от Морещицата в храстите. Той беше примамката, имаща за цел да предизвика Зед да призове магията си. Истинското оръжие на Морещицата бе именно тази магия, използвана срещу самия него. Тя му я отне, като по този начин го парализира и плени. Пак с нея му причиняваше болка.