Лей Грийнууд - Роуз

Роуз надникна през листата, като мислеше, че индианецът вече препуска към скривалището им сред дърветата. Той не бе помръднал от мястото си, но стоеше с лице към тях. Преди Роуз да реши какво да направи, по коравата земя затрополяха стотици копита. След няколко минути от гъсталака се появиха индианците, следвани от голямо стадо коне. Роуз прецени, че са стотици.

— Крадат коне — прошепна Зак.

— Може да са мустанги.

— Виж, жигосани са.

Тя не искаше да гледа. Както всички други и индианците бяха свободни да ловят хилядите мустанги, скитащи из равнината. Но за конекрадство законът предвиждаше смърт чрез обесване и индианците бяха готови да застрелят всеки, които ги видеше.

Роуз беше толкова зашеметена от препускащите покрай тях коне, че забрави за часовоя на индианците, докато Зак не я дръпна за ръкава.

— Идва.

Нямаше време за паника.

— Качвай се на дървото — прошепна му тя, обърна се и хукна сред дърветата. Лудешки търсеше място да се скрие. Индианецът беше наблизо. Ако отместеше клоните, нямаше начин да не ги види. Зак вече беше преполовил разстоянието до дървото, когато Роуз реши, че едно повалено дърво е най-добрата й закрила. Тя се изкатери по ствола му, като се надяваше да се скрие в преплетените му корени. При падането си то бе изровило голяма дупка в земята и клоните му стърчаха на повече от дванадесет стъпки в диаметър. Роуз скочи в дупката. Като рискуваше да я забележат, тя се обърна, за да се увери, че Зак се е скрил между по-горните клони на дървото.

Роуз се дръпна, когато индианецът разтвори клоните. Дали знаеше, че са там? Или само предполагаше?

Роуз затаи дъх, докато той се промъкваше с коня си под сянката на дъбовете с готова за стрелба пушка. Сигурно знаеше, че са там. Тя погледна към върха на дървото, но не видя Зак. Надяваше се, че и индианецът не го е забелязал. Огледа се накъде може да избяга, ако индианецът я откриеше. Можеше да побегне към потока, но нямаше да се измъкне, защото индианецът яздеше кон.

Изведнъж усети, че наоколо се е възцарила пълна тишина. Тя почти чуваше собственото си дишане. Конете и индианците ги нямаше. Останал бе само часовоят. Той гледаше по земята. Сигурно са раздвижили листата. Може би щеше да я проследи до скривалището й.

Роуз чу странен животински звук и видя, че индианецът се обърна. Приятелите му го викаха. Той погледна през рамо, но не обърна коня си. Продължаваше да се взира в земята.

Отново го повикаха, този път по-настойчиво. Индианецът сърдито измърмори нещо под нос и обърна коня. В края на горичката той се обърна още веднъж.

Роуз затаи дъх.

Индианецът заби пети в хълбоците на коня и излезе на слънчевата светлина, като препусна в галоп, за да се присъедини към събратята си.

Тя едва не припадна от облекчение. Знаеше, че из по-голямата част на Тексас скитат индианци и хора извън закона. Всички го знаеха, но дните й в ранчото бяха съвсем спокойни и тя бе уверена, че не я грози никаква опасност. Джордж я караше да се чувства в безопасност. А сега осъзна, че дори и той не може да я предпази от всяка опасност.

Изчака няколко минути, за да се увери, че индианците няма да се върнат. Сториха й се часове, но знаеше, че са изминали само няколко минути. Най-после се измъкна от коренищата. Огледа дърветата над главата си, но колкото и да се мъчеше, не можа да види момчето.

— Зак — повика го тихо тя. Страхуваше се да извика силно, защото индианците можеше да са още наблизо. — Зак — викна тя отново, но не получи отговор.

Парче кора падна в краката й и когато погледна нагоре, видя, че Зак слиза по разклонения на две огромен дъб.

— Махна ли се? — попита Зак.

— Така мисля — отговори Роуз, като отново се озърна, за да се увери, че индианецът не се опитва да се промъкне от друго място.

— Колко ще се изненада Джордж като му кажа — рече Зак, като се спусна на земята. — Той твърдеше, че вече не се виждали индианци.

На Роуз никак не й се искаше да казва на Джордж. Трябваше да измисли някаква основателна причина, задето се бяха отдалечили толкова много от ранчото. Той не й беше забранявал да излиза от къщата, но тя знаеше, че е опасно. Мисълта за него я накара да забра ви за безопасността си. Постъпи глупаво и след този случай Джордж едва ли щеше да я мисли за много умна.

— Имаха милиони коне — разказваше Зак на братята си вечерта.

— Около стотина — поправи го Роуз.

— Откъде ли са взели толкова много? — попита Хен.

— Сигурно от Хюсън — рече Монти.

— Но той живее на повече от петдесет мили оттук.