Лей Грийнууд - Роуз

Гейб бе склонен да се разправя, но Кейто нареди:

— Кажете му.

— Нашата работа е да проверяваме всеки, който притежава земя в областта. А ти явно притежаваш доста.

— Обясних ви вече, че тя принадлежи на мен и на братята ми. Седмина сме.

— Никакви сведения нямаме за братя. Тук фигурира само името Уилям Хенри Рандолф.

— Той е мъртъв.

— Тогава предполагам, че трябва да разговаряме с мисис Рандолф — рече Кейто. — Вероятно е онази млада жена, която гледа от прозореца там?

Роуз понечи да се скрие, но вече нямаше смисъл. Не биваше да слуша разговора — Джордж имаше право да и се сърди, но беше твърде късно да се спотайва.

— Не — отговори Джордж. — Майка ми почина преди три години.

— Имаш ли удостоверение за смъртта на родителите си?

— Мога да ви покажа гроба на майка си, ако искате. А що се отнася до смъртта на баща ми, разчитам на свидетели. Трудно е да получа писмено удостоверение. Той се сражава на страната на Конфедерацията.

— Засега не е необходимо — рече Гейб.

Никой от мъжете не бързаше да слиза от коня си. Усещаше се напрежение, което накара Роуз да се почувства неудобно.

— Не виждам никой от братята ти наоколо.

— Не са тук в момента, но ще се върнат довечера, ако искате да се запознаете с тях.

Гейб погледна Кейто. Роуз нямаше представа какво си мислят, но беше сигурна, че нямаше да са тук, когато момчетата се върнат.

— Не си плащал данъци — каза Гейб.

— Наскоро се прибрах у дома, но съм сигурен, че братята ми са платили всички данъци.

— Ще проверим, когато се върнем.

— Щом не знаете дали сме платили данъците, каква е сумата и кога са платени, тогава не сте от аграрния отдел — заяви категорично Джордж, — така че обирайте си крушите. Веднага!

— Нямахме предвид данъците от минали години — обади се Кейто. — Не си платил за тази година. Тук сме, за да оценим на колко възлиза имуществото ти и да си платиш данъка.

Роуз знаеше, че данъците се плащат чак когато годината свърши, но се съмняваше дали Джордж го знае.

— Защо не слезете от конете и да влезем в кухнята — покани ги Джордж.

— По-добре да останем тук — отвърна Кейто.

Роуз видя, че Джордж се намръщи. Знаеше, че тези мъже ще се опитат да го измамят.

— В нашите документи пише, че притежаваш около шестдесет хиляди акъра.

— Ранчото е на всички ни.

— Не може. Трябва да е на един.

— Не е така.

— Ние познаваме закона…

— Аз също. Какво друго искате да знаете?

Непознатите се пообъркаха от самоувереността на Джордж. Роуз предположи, че никой от тях не си е направил труда да прочете закона, за който говореха.

— Данъкът е два долара за всяка собственост на стойност сто долара. Да видим сега. За шестдесет хиляди акъра данъкът възлиза на…

Роуз ахна. Цифрата беше неимоверно надута. Сигурно са чули отнякъде, че Джеф плаща за запасите им със злато и са дошли да видят колко могат да измъкнат от Джордж. Освен това се съмняваше дали парите изобщо ще стигнат до Остин.

— Не мога да смятам такива големи суми наум — каза Кейто с алчна усмивка, — но става дума за хиляди, платими в злато.

— Нямам толкова пари — отсече Джордж, — да не говорим за злато.

Беше пребледнял, като чу за каква сума става дума.

— До нас достигнаха други приказки — подметна Кейто.

— Не ме интересува какво са ви казали — сряза го Джордж. — Нямам толкова злато.

— А колко имаш? — попита Гейб.

— Нямам дори и една десета от това.

Роуз видя, че онези останаха разочаровани.

— И все пак трябва да си платиш данъка. И то днес.

Тя забеляза, че те дотолкова се бяха придвижили напред, че бяха обградили Джордж в кръг. Твърде широк, за да държи всички под око. Ръката на един от мъжете се намираше в опасна близост до дръжката на пушката му.

Роуз бавно насочи ловджийската си пушка и долепи пръст до спусъка.

— Щом данъкът е толкова, ще го платим — рече Джордж, но очите му не изпускаха Кейто, а ръката му не изпускаше пушката, — но ще трябва да почакате, докато съберем добитъка си и продадем част от него.

— Имаме нареждане да приберем парите днес — каза Гейб, бръкна в джоба си и подаде на Джордж сгънат лист хартия. — Виж сам.

Роуз разбра по изражението на Джордж, че указанията са болезнено ясни.

Джордж се бе прибрал в ранчото съвсем наскоро. Откъде знаеше закона в Тексас? Не биваше да допусне да го излъжат. Но дали щяха да й повярват, ако се обадеше?

— Ако нямаш пари, трябва да ни дадеш нещо на същата стойност.

— Нямам такива скъпи неща.