Лей Грийнууд - Роуз

— Точно там го уцели — потвърди Соления, — но той използва двете си ръце, за да се прицели в теб, докато ти помагаше на Роуз да се изправи на крака. Трябваше да го спра по някакъв начин, само че не съм толкова добър стрелец като тебе и се премерих в нещо по-голямо от лакътя.

Джордж изпита огромно облекчение. Беше спечелил. Щом можа да се овладее, когато животът на Роуз бе застрашен, тогава би могъл да го направи и друг път.

— Ще отида да проверя дали наистина са се махнали — рече Соления, изкатери се по брега и се изгуби в храсталаците.

— Мислиш ли, че ще се върнат? — попита Роуз.

— Няма да дойдат вече — отговори Джордж, който се бе съвзел почти напълно. — Младият не прилича на баща си. Къде си скрила Зак? Не го видях, когато влязох в пещерата за пистолета.

— И аз не знам къде е — отвърна Роуз. — Бях излязла да го търся, когато Макклендън ме хвана.

— Искаш да кажеш, че се е измъкнал, без да ти се обади?

— Боя се, че бях заспала.

— Само да го намеря, ще го скъсам от бой — закани се Джордж.

— Той не е искал…

— Знам, но заради него едва не те убиха, а това е непростимо.

Не се наложи да търсят Зак, защото в същия миг дребна фигурка се стрелна от храстите, пресече потока и се хвърли в прегръдките на Джордж.

Преди той да успее да му се скара, Зак извика:

— Погледни, Джордж, доведох войската.

Той вдигна очи и видя един офицер, накичен с генералски ширит и дузина ленти, който се появи на кон от страничната пътека през храстите, следван от осемнадесет войника.

— Аз съм Фил Шеридан — представи се военният. — Можете ли да ми кажете къде да намеря Джордж Рандолф. Нося му документ за помилване.

Джордж гледаше втренчено димящите останки от дома им. Дебелите греди не бяха изгорели, но покривът го нямаше. Почти всичко вътре беше разрушено. Дъските бяха изкъртени от пода, шкафовете и бюфетите бяха строшени; съдовете — изпразнени; консервите и сандъците — отворени и захвърлени. На двора бяха изкопани толкова много дупки, че приличаше на къртичи град.

— Бяха разкопали дори гробовете на мисис Рандолф и на младия Алекс.

— Не можете да останете тук — рече Шеридан.

— Така е — съгласи се Джордж. — Ще се преместим в Остин.

Роуз го погледна.

— Ще накарам войниците си да претърсят развалините — предложи Шеридан. — Ще им намеря работа, докато чакат хората на Кортина. Не се притеснявайте за Макклендънови. И с този проблем ще се справим.

— Нали няма да се откажеш от това място? — обърна се Роуз към Джордж. — След като положи толкова усилия.

— Няма. Пък и трябва да ходим на парад — нали не си забравила? — усмихна се той.

Тя не си бе представяла досега, че една усмивка може да е толкова безрадостна, но се почувства горда с Джордж, изключително горда.

— Освен това ти не можеш да стоиш тук, докато строим нова къща — този път истински дом. Но ще ни отнеме доста време, защото трябва да бъде достатъчно голяма, за да побере поне половин дузина дребосъчета янки.

Роуз усети как сърцето й подскочи в гърдите.

— Сигурен ли си?

— Напълно. Очаквам с нетърпение да поема тази отговорност. Приемам с желание предизвикателството да ги уча да се справят с превратностите на живота. Копнея да разрешавам споровете им като истински Соломон. Ще бъда източник на мъдрост, извор на знания и съкровищница от съвети.

— Сигурен ли си, че говориш за деца? — попита Соления. — Каза го така, сякаш се готвиш да се кандидатираш за губернатор.

Роуз и Джордж се засмяха.

— Знаеш, че не мога да остана в Остин след парада — обърна се Роуз към Джордж. — Няма смисъл да спорим. Една разумна жена не би живяла другаде, докато съпругът й строи дом за нея.

— Но къде ще живееш?

— При теб — навън или в пещерата. Няма значение къде, но няма да стоя в Остин.

— Може би трябва да обмисля по-внимателно идеята с децата — каза Джордж, като се мъчеше да остане сериозен. — Не знам дали ще се оправя с няколко упорити като теб момичета.

Роуз се трогна.

— Нали не го правиш само заради мен? — попита тя.

— Разбира се, че го правя за теб. Децата ще бъдат подарък за теб заради онова, което си и ще бъдеш за мен. Но те ще бъдат подарък и за мен. Те ще бъдат вярата ми в бъдещето, в мен самия, победата ми над миналото. Нямаше да постигна нищо без теб.

— За бивш войник проявяваш прекалено много емоции — отбеляза Шеридан.

— Така е — съгласи се ухилен Соления. — Добре, че не отиде пак в армията.

— Пак ли? — учуди се генерал Шеридан и изгледа проницателно Джордж.