Лей Грийнууд - Роуз

— Не се приближавай повече — изкрещя Макклендън. — Ще я убия.

— После ще убия теб. И пак няма да имаш златото.

Джордж се приближи достатъчно, за да види дали Роуз се е върнала в съзнание. Тънка струйка кръв се стичаше по слепоочието й.

Животинското у него подскочи и изръмжа. Всякакво съжаление и желание да запази живота на стареца угасна. Никога досега не се бе чувствал така спокоен и уверен, че ще убие някого. Вече не беше на себе си — някой друг командваше действията му.

— Ще го убия, Роуз — каза Джордж, без да обръща внимание на Макклендън. — Щом можеш, отскубни се от него и тичай към потока с всички сили. Те ще излязат от храстите.

— Пълен глупак си, ако мислиш, че ще се измъкнеш — отговори старият, като отстъпи, влачейки Роуз със себе си. — Момчетата няма да те оставят.

— Какво от това? — предизвика го Джордж, като продължаваше да се приближава към него. — Ти ще си мъртъв и в пъкъла.

Макар и да не бе на себе си, Джордж вдигна пистолета, като се опита за последен път да се пребори с желанието си да убива. Никога досега не бе правил нещо, воден от сляпа ярост, но сега щеше да убие, за да спаси Роуз и да изтреби целия род на Макклендън, ако е необходимо, но не само от гняв. Винаги трябваше да мисли за последствията от действията си.

Джордж усети как постепенно безумната ярост започва да намалява и разсъдъкът да му се прояснява. В този миг старецът се спъна в един корен и Роуз се отскубна от него. Затича се, но Макклендън вдигна пушката и стреля.

Джордж видя как тя залитна и падна. Стреля моментално и без да чака да види дали е улучил стария, хукна към Роуз.

— Само драскотина — каза тя, като посочи петното кръв върху роклята на рамото си. — Нищо ми няма.

Внезапно около тях затрещяха изстрели.

Джордж помогна на Роуз да се изправи на крака и побягнаха към възвишението край потока. Соления стреляше толкова бързо, колкото му позволяваше пушката.

— Обградени сме: — извика той. — Не знам колко дълго ще успеем да издържим.

Вдигнаха пушките точно когато Макклендънови изникнаха от храстите. Джордж и Роуз ги поваляха един по един с неумолима решителност. Не след дълго стрелбата поутихна, а сетне съвсем замря.

Джордж чакаше, но нищо не се случи. Изчака още. Никакви изстрели. Никакво движение в шубраците.

— Има ли някой там? — извика той.

Тишина.

Не смееше да излезе от укритието. Не знаеше какво става, но беше убеден, че Макклендънови са още там.

— Има ли някой? — повтори той.

След малко един глас се обади:

— Да.

— Няма никакво злато — каза Джордж. — Никога не е имало. Опитах се да обясня на стареца, но той не искаше да чуе. Можете да прекопаете цялата земя около къщата.

— Вече го направихме — отговори гласът.

— Няма смисъл от повече жертви.

Последва продължително мълчание.

— Още ли си там?

— Да.

— Ще ни оставиш ли на мира?

Отново мълчание. Джордж чуваше, че си говорят нещо, но нямаше представа какво.

— Може ли да вземем баща ни?

— Да.

След няколко минути от гъсталака излезе слаб мъж, копие на стареца преди години. Спря за миг, сетне тръгна към баща си.

— Казах му, че няма никакво злато, че богатите не се трудят неуморно като вас, но Сайлъс се кълнеше, че има. Единственото, което можехме да направим, беше да ви накараме да напуснете къщата.

— Какво стана със Сайлъс?

— Баща ни го уби. Така се вбеси, че не може да намери златото, че го застреля, без да му мигне окото.

Младият мъж погледна към баща си.

— Казах му да не закача жена ти. Никой не въвлича жени в тези работи. Но това го разяри още повече и не искаше да слуша никого. Мислеше, че знае всичко, и виж докъде стигна — както и ние — добави той, като погледна към ранените си братя, някои от които започнаха да се надигат, но други не помръдваха. — Стреляте добре. И това казах на баща ни, но той отговори, че сте от източните райони, а там само планинците умеят да си служат с оръжие. Разправих му как един от братята ти застреля Клут и Бъди без никой да го забележи, но той не се вслуша в думите ми.

— Какво ще правите сега? — попита Джордж.

— Ще го занесем вкъщи и ще го погребем до майка ни. На нея ще й хареса, но аз пет пари не давам, дори койотите да го разкъсат.

Джордж наблюдаваше как мъжът вдигна тялото на баща си и го качи на един кон, който някой изведе от храсталаците. Старецът беше мъртъв. Джордж бе изгубил битката със себе си.

— Исках да го улуча в лакътя — промълви Джордж по-скоро на себе си, отколкото на Роуз и Соления. — Само исках да бъда сигурен, че няма да застреля Роуз.