Лей Грийнууд - Роуз

— Джордж, няма друг в щата Тексас, който да изпълнява задълженията си с по-голямо чувство за отговорност. Какво мислиш, че правеше, когато учеше братята си как да се оправят с работата, когато измисли как да подобриш стадото, да го огледаш преди продажбата и да го откараш в Корпъс Кристи? Или когато учиш Зак да язди, или го караш да помага на теб и Соления в издигането на навеса? Всичко това ти идва толкова естествено, че дори не го съзнаваш.

— Не обичам само аз да взимам всички решения.

— Напротив, обичаш — възрази Роуз с подкупваща усмивка. — Защо мислиш, че ти достави такова удоволствие службата в армията или преследването на хората на Кортина? Може и да не обичаш да носиш отговорност, но не обичаш и да те командват. Освен това не си щастлив без семейството си.

Джордж не изглеждаше убеден.

— Някои от качествата на баща ти могат да се използват. Погледни само колко много неща направихте, откакто се върна. Хен не би се поколебал да пожертва живота си за някой от нас. А въпреки че Монти дразни другите, той работи най-много. Тейлър също работи, без да се оплаква, макар че мрази всичко свързано с ранчото. Джеф ти е неимоверно предан. А Зак би излъгал и Господ, само за да бъде повече време с теб.

Джордж вече не изглеждаше толкова мрачен. Роуз не знаеше дали я слуша или си мисли за по-весели неща.

Тя взе трите коша.

— Ела с мен в кухнята. Трябва да се заема с вечерята.

Независимо от проблемите, ежедневието не биваше да се забравя. Ако вечерята не беше на масата в седем часа, това също би довело до нов проблем.

— Има и още някои неща, трябва да вникнеш в тях — продължи Роуз, докато взимаше един дълбок съд. — Толкова се страхуваш от неуспеха, че се боиш да повярваш в себе си. Защо?

— Защото се провалих пред баща си.

— Не е вярно. Нещо се е променило в него. Донеси ми картофи.

— Само да можех да се уверя в това.

— Той я слушаше. Как да го накара да повярва в себе си.

Тя взе тенджера и наля вода в нея.

— Зак може ли да се провини дотолкова, че да му обърнеш гръб?

— Разбира се, че не — отговори Джордж от килера. — Той е небрежен и се съмнявам дали може да направи разлика между онова, което не бива да върши и това, което иска да направи — не съм сигурен дали изобщо го интересува, че има такава разлика, но е добър.

— Чу ли се какво каза току-що? — попита Роуз, когато Джордж се появи с кошница картофи. — След като Зак не може да загуби по никакъв начин обичта ти, тогава и ти не си направил нищо да загубиш обичта на баща си.

— Наистина ли вярваш в това?

— А ти не вярваш ли? — попита тя, като взе картофите от него.

— Не знам.

— Ти тълкуваш всичко, което правиш, по възможно най-лошия начин. Нека да ти кажа как аз виждам нещата. Позволи ми да бъда твоите очи и съвест.

Тя изми един голям картоф в съда с вода и започна да го бели.

— Не мога да сторя това — отговори Джордж. — Майка ми толкова много обичаше баща ми, че не виждаше недостатъците му. Не съм сигурен дали и с мен не е така. Трябва да съм убеден, че мога да се вгледам в себе си и да изпитам гордост от онова, което съм направил. Държа на твоето одобрение, но искам и на мен да ми харесва.

Роуз спря да бели картофа.

— Добре, вгледай се в себе си, щом искаш, но виж онова, което действително е там, а не само някакви призраци, съществуващи единствено във въображението ти.

— Ти си била свирепа тигрица, когато поискаш — отбеляза Джордж и най-после усмивка озари сериозното му лице.

Роуз продължи да бели картофа.

— Става дума както за моето, така и за твоето щастие. Не мога да позволя на един мъртвец да ми го отнеме.

Джордж се засмя още по-весело. Приближи се зад гърба й и я прегърна през кръста.

— Добра майка ще станеш. Децата ти ще се гордеят с теб, независимо дали го искаш, или не.

— Ти също ще бъдеш добър баща — отговори Роуз, като забрави за картофа. — Децата ти ще се радват…

— Ще си помисля върху всичко, което ми каза, с изключение на последното — рече той и я целуна. — Много се радвам, че се ожених за теб. Бих искал майка ни да имаше малко от силния ти дух. Щеше да е по-добре за всички ни. Тя не можа да се справи с баща ни, дори и с нас.

Той обърна Роуз към себе си. В този миг и двамата не мислеха нито за картофа, нито за ножа.

— Това е една от причините, заради които те обичам. Силна си и за двама ни. Няма да ми позволиш да се предам. Бориш се за онова, което смяташ за правилно. Не се променяй. Разчитам на теб.

— Няма, ако обещаеш да повярваш в себе си поне наполовина като всички останали.