Лей Грийнууд - Роуз

— Така е, но то нищо не променя — отговори Джордж, като отбягваше да я погледне в очите, както правеше винаги, щом станеше дума за баща му.

— Но защо? И на мен не ми хареса, когато баща ми реши да се сражава срещу Конфедерацията, но въпреки това се гордея с него.

— Ти не знаеш нищо за баща ми.

Тя продължи да сгъва панталоните.

— В такъв случай предполагам, че е време да ми разкажеш.

Той вдигна глава и я погледна в очите.

— Не.

Роуз сгъна панталона и го сложи върху купчината с дрехи.

— Баща ти стои помежду ни от мига, в който те срещнах. Не можеш все да криеш тайната си, защото накрая тя ще те погуби.

Джордж не отговори, но продължи да я гледа.

Тя отстрани една непокорна къдрица от лицето си.

— Ще погуби и брака ни.

— Няма да позволя това.

— Няма да можеш да се противопоставиш. Тази тайна те измъчва повече, отколкото Джеф се измъчва заради ръката си. Само че не го съзнаваш, защото не крещиш на хората и не изчезваш намусен сегиз-тогиз като него.

— Разговорите няма да променят нищо.

Тя взе един пуловер и започна да го сгъва.

— Откъде знаеш, щом не си опитал? Аз те обичам, Джордж, и искам да почувствам, че и ти ме обичаш. Но не мога, защото криеш нещо от мен. Сърцето ми се къса да седя тук безпомощна, докато ти постепенно се съсипваш.

— Ако ти разкажа, и ти ще го намразиш.

Той вдигна една шпора, която Зак бе оставил на пода. Роуз долови болката в гласа му. Не искаше да го наранява повече, но Джордж трябваше да забрави призрака на баща си, защото той щеше да го преследва цял живот.

— Баща ти не може да ми въздейства по друг начин, освен чрез теб.

Тя сложи друг кош с дрехи върху леглото и започна да ги сгъва.

— Ще ми кажеш ли, или да попитам някой от братята ти?

Джордж седна на предишното си легло и започна да върти колелцето на шпората.

— Нищо няма да разбереш за баща ни, ако не знаеш, че аз го обожавах. Той беше хубав, висок, атлетичен, елегантен, очарователен, известен и богат. Никой нямаше такъв баща. Гордеех се, че съм негов син. И го обичах, по дяволите.

Джордж хвърли шпората на пода, стана и отиде до прозореца. Макар и да беше с гръб към нея, Роуз долови конвулсивните потрепвания на гърлото му, докато се опитваше да се овладее. Много й се искаше да отиде при него и да го прегърне, но знаеше, че трябва да се пребори сам с чувствата си.

— Кое, мислиш, ме нарани най-дълбоко в писмото на полковника? Той пише, че татко бил като баща за подчинените си и че нищо не убягвало от погледа му.

Джордж се обърна с лице към Роуз.

— А имаше моменти, когато бих дал всичко на света да ми обърне поне пет минути внимание.

Продължи да я гледа, но тя забеляза, че в мислите си той се връща назад във времето и си спомня какъв е бил баща му.

— Отначало ме взимаше със себе си навсякъде. Научи ме да яздя и да ходя на лов. Налагаше ме с камшик по гърба, ако обърках нещо, но аз се трудех до пълно изтощение, за да му се харесам. Ала един ден всичко това свърши и от този момент аз като че ли спрях да съществувам за него. Бях се провалил в нещо.

Роуз усети, че се тресе от негодувание, че баща може да бие сина си, задето не е уцелил или да му обърне гръб, след като знае, че той го боготвори. Ако можеше да възкреси бащата на Джордж, щеше да му каже колко го ненавижда.

Тя подреди дрехите на Монти и отиде до леглото на Тейлър.

— Когато не задиряше жените на другите мъже, той играеше хазарт и пропиля всичко, което беше наследил, или се напиваше и се биеше. Стигна дотам, че хората извръщаха гръб, когато го видеха да идва.

Джордж спря да говори и мълча толкова дълго, че Роуз подреди и дрехите на Тейлър, и отиде до леглото на Хен, без да промълви нито дума. Джордж беше толкова погълнат от спомените си, че сякаш не съзнаваше за присъствието й.

— Том Бланд, един от братовчедите на баща ни, живееше до нас. Беше му най-добрият приятел още от детинство. Не беше женен и след известно време почти ни осинови. Помагаше на майка ми, когато баща ни го нямаше или беше без пукнат грош. Грижеше се за нас — водеше ни на лов, показваше ни околността и ни даваше съвети. Изпращаше пари на Мадисън в училище. Беше ни повече от баща. Ако сме станали хора, това се дължи на него.

Джордж отиде до бюрото си, извади снимка в позлатена рамка и я подаде на Роуз. Беше стереотип на един съвсем обикновен на вид човек. Дори брадата и мустаците не можеха да скрият добротата в очите му. Роуз се изненада, че Джордж пази снимка на Том Бланд, но не и на майка си или на баща си.