Лей Грийнууд - Роуз

— Татко си втълпи, че Том и мама го мамят. Не успя да предизвика Том да се бие, но съблазни сестра му. Том му остана верен приятел през цялото време, но татко не искаше да се вразуми и той му забрани да пристъпва прага на дома му. Баща ни удари Том и го предизвика на дуел. Всички се опитаха да ги спрат, но тридесет минути по-късно татко уби Том — там, в градината пред къщата му, пред очите на сестра му и майка му. Роуз върна снимката на Джордж. Той я гледа известно време, а накрая огорчението изостри чертите на лицето му. — Сега разбра ли защо толкова много го мразим?

Роуз кимна. Най-сетне разбра какво бе ужасното наследство на този зъл човек, когото Джордж трябваше да нарича свой баща. Остана толкова потресена, че не знаеше какво да каже. Замисли се за Джордж. На близнаците им беше по-лесно — те мразеха баща си, без да изпитват никакви угризения, но Джордж го бе обичал. Чувстваше се виновен за промяната у него. Разбира се, нямаше никаква вина, но как да го убеди, че е така?

Трябваше да му помогне да се отърси от това бреме, но не знаеше дали има достатъчно влияние над него. За да се освободи, Джордж трябваше сам да застане лице в лице с всичко, от което се боеше.

— Онова, което ще ти кажа, няма да ти хареса — започна Роуз, — но мисля, че трябва да отидеш на парада в Остин.

— Никога!

След спокойния начин, по който й разказа за баща си, тя не очакваше такава остра реакция.

— Не заради баща ти — побърза да добави тя, — а заради теб самия. Не го ли направиш, ще се чувстваш виновен до края на живота си.

Джордж отново погледна снимката.

— Грешиш. Напротив — никога няма да си простя, ако отида.

Той сложи обратно снимката в бюрото си.

— Длъжен си да го направиш заради внуците — каза тя, без да обръща внимание на думите му. — Те ще се гордеят, че баща ти е бил герой. Ще им дадеш нещо, което ти не си имал.

Джордж пак щеше да избухне, но успя да овладее гнева си.

— Тогава да отидат бащите им.

Но Роуз не се интересуваше от момчетата и от децата им, а единствено от него. Тя пренесе поредния кош на леглото на Хен и продължи да сгъва дрехите. Толкова по-лесно щеше да бъде да мълчи, да се съсредоточи върху дипленето на оръфаните и износени дрехи, които грижливо бе изпрала, но си бе обещала да се грижи за Джордж. Пък и не бе очаквала да бъде лесно.

— Само преди един ден каза на момчетата, че няма да се измъкваш от задълженията си като глава на семейството. Ами, ето — това е едно от тях. Може да ми се разсърдиш, че го казвам, но всички вие трябва да се примирите с онова, което е бил баща ви. Не наказвате него, като се криете от истината, а себе си. Твое задължение е да даваш пример и да им покажеш, че е време да го забравят. Парадът ще бъде първата стъпка.

— Не мога да отида.

Роуз бе стигнала до същината на проблема — собственото недоверие и омраза на Джордж — и не можеше да спре дотук.

— Освен това е време да престанеш да се обвиняваш за случилото се и да се страхуваш, че ще станеш като него. Децата рядко приличат само на единия родител.

— Как можеш да живееш с това семейство — започна Джордж и посочи с ръка стаята — дори двадесет и четири часа и да не видиш отпечатъка на баща ни върху всички нас? — отново се ядоса. — Хен убива без никакви угризения. Монти се заяжда с всеки и това му доставя удоволствие. Тейлър не дава пукната пара за никого, а Джеф се интересува само от себе си. Единствено Зак прави изключение и ще стане човек. Само при мисълта, че мога да стана баща на такива деца, ме облива студена пот.

Най-неочаквано той смъкна ризата си.

— Виждаш ли това?

Следи от камшик — над десетина белега по гърба.

— Татко го направи, когато веднъж беше пиян. Мислиш ли, че ще продължа да живея, ако сторя това на някого от синовете си?

Роуз се стъписа пред следите от жестокостта и бруталността на баща му. Джордж имаше право — тя щеше да го намрази. Що за човек е този, който бие сина си така? Не можеше да си представи какви чувства изпитва Джордж, след като знае, че във вените му тече кръвта на такова чудовище.

— Допускам, че е възможно да приличаш до известна степен на баща си, но въпросът е дали ще допуснеш тази прилика да надделее, или да промени характера ти.

— Не винаги можеш да контролираш отражението на живота върху себе си.

Роуз знаеше това. За нея беше лесно да разсъждава логично, да преценява трезво и да стига до смислени изводи, но Джордж бе обсебен от спомените си, вълнението и гнева, а жестокостта на баща му беше още жива в паметта му и затова не можеше да разсъждава последователно.