Лей Грийнууд - Фърн

Ръката му обхвана гърдата й, като нежно масажираше приканващата издатина, докато зърната станаха твърди, пълни и розови. Изоставяйки жадните й устни, Медисън засмука пулсиращото зърно. Изпъшкването на Фърн, причинено от еротичното удоволствие, извиването на тялото й, за да се притисне до неговото, само увеличиха нуждата му от нея. Още докато продължаваше да смуче гърдата й, той се плъзна надолу по тялото й и премина през ханша и бедрото й. Измъркването й от удоволствие, когато ръката му се мушна под роклята и се спусна между краката, предизвика същия стон у него, а собственото му тяло се стегна болезнено.

Медисън свали роклята от раменете й и описа с език топли влажни кръгове върху гърдите й. Усещането от близостта й, топлината на желанието й накараха кръвта му да закипи. Като захвърли предпазливостта си на вятъра, той свлече надолу роклята й и тя се плъзна по бедрата й.

Загледа се изумен в съвършенството на красотата й. Протягайки нетърпеливите си пръсти, той я докосна с върховете им, прокара ги по корема й, наслаждавайки се на нежното тяло и на топлината на кожата й. Ръцете на Фърн изучаваха тялото му, като го пощипваха, галеха и дразнеха докато той напълно изгуби контрол.

Медисън я обхвана в смазваща прегръдка, а тя обви ръце около него, като го притегляше все повече и повече, докато телата им се сляха в едно цяло с една обща душа.

Но след като достигнаха този съвършен съюз, Медисън усети как се отдалечава, издига нагоре и се понася сам, наблюдавайки Фърн свита в обятията на някой друг.

Лицето й престана да излъчва екстаз. Гняв и страх разкривяваха чертите, които му бяха толкова скъпи. Вместо да се притиска в обятията му, тя се бореше да се измъкне от тях. Мъжът, който се любеше с нея, не беше Медисън.

Някакъв непознат изнасилваше Фърн.

Медисън се опитваше да стигне до тях и да ги раздели, но се носеше надалеч, безпомощен, а Фърн викаше тихо името му.

Медисън се събуди с пресекващ дъх и конвулсивно потреперване. Мокро от пот, цялото му тяло се тресеше, а чаршафът беше залепнал по него. Той го отметна и стана от леглото.

Сънят беше ужасяващо реален. Не можеше да изхвърли този мъж от съзнанието си!

Някъде там се намираше човекът, който беше нападнал Фърн. Може би беше убиец, а може би — порядъчен гражданин, но не беше получил наказанието си за живота, който почти беше съсипал. Медисън не можеше повече да се чувства удовлетворен от това само да докаже невинността на Хен. Трябваше да намери този мъж и да се увери, че никога повече нямаше да напада жена.

Закле се също така, че никога нямаше да се откаже от Фърн и че един ден щеше да я направи своя жена. Тя щеше да дойде при него в подходящо за нея време, тогава, когато желаеше и когато нямаше да може да се противопостави повече на нуждата, притегляща я към него.

Фърн не видя Медисън на следващия ден, тъй като тръгна рано за ранчото, но същата вечер той доведе Саманта и Фреди на гости у Роуз и Джордж. Ако се беше опитал да убеди Фърн, че греши по отношение на Саманта, щеше да направи голяма грешка. Госпожица Брус беше достатъчно голяма дама, за да показва чувствата си, но Фърн усети, че и Роуз бързо разбра, че Саманта беше влюбена в Медисън. Това беше ясно дори за госпожа Абът.

— Никога не съм си помисляла, че ще кажа подобно нещо за господин Медисън — каза госпожа Абът, след като Медисън и Джордж тръгнаха да изпратят младите Брус до хотела, — но двамата с тази госпожица Брус са най-красивата двойка. Мислиш ли, че ще се оженят? Сигурна съм, че само чака да й направи предложение.

— Не мога да кажа — отговори Роуз, като погледна скришом към Фърн. — Не познавам Медисън от по-дълго време, отколкото и ти.

— Знам, но тъй като си му снаха все пак…

— Той не споделя с мен, а според Джордж не споделя с никого.

— Колко жалко, че тя няма да присъства на забавата — продължи госпожа Абът. — Никой в Абилийн не е виждал някога подобна красавица.

— Госпожа Маккой е изпратила специална покана за госпожица Брус и брат й — информира я Роуз.

— Не съм си и помисляла, че господин Медисън би я оставил да седи сама в хотела, не и когато може да танцува с най-красивата жена, която съм виждала някога.

— Сигурна съм, че Медисън ще потанцува с госпожица Брус, но тя отива с брат си, а Медисън ще придружи Фърн.

— Фърн ли! — възкликна госпожа Абът, като се обърна към изчервяващата се Фърн. — Сигурна съм, че тя няма даже обикновена рокля, а камо ли официален тоалет.

— Няма значение, Медисън ме уверява, че ще бъде кавалер на Фърн на това парти.