Лей Грийнууд - Фърн

— Фърн, ти си прекалено отчаяна, а нямаш никаква представа колко търпелив мога да бъда аз.

— Да, така е — горчиво му се усмихна тя. — Откакто те познавам, винаги си искал да имаш всичко, но в случая не става въпрос за търпение. Не мога да го направя, опитвала съм.

Медисън я усети как се отдалечава все повече и става съвсем недостъпна за него. Загубил контрол, той я сграбчи за ръцете.

— Не може да говориш сериозно, все още си разстроена заради това, че забравих да дойда на ранчото. Ще се почувстваш по-различно, когато мине малко време.

— Медисън, моля те…

Фърн усети надигането на паниката, същия стар черен ужас, който отнемаше цялата й радост от общуването с него.

— Знаеш, че не бих ти причинил болка.

— Сега ми я причиняваш и нищо не можеше да я спре: нито гняв, нито разочарование. — Мускулите й се стегнаха още повече.

— Обичам те, Фърн, и искам да се оженя за теб. Ще направя всичко, каквото трябва, и ще чакам колкото време е нужно, но наистина желая да станеш моя съпруга. Няма да ти позволя да заблудиш себе си.

— Моля те… — Сърцето й биеше толкова силно, че тя едва чуваше какво й говори Медисън. Не можеше ли да го усети? Не можеше ли да разбере?

Той плъзна ръце около кръста й, а тя не помръдна.

— Виждаш ли, не е толкова лошо, не трепериш, а не след дълго ще започнеш да се чувстваш по-добре. Дори ще искаш да те докосвам. — Притегли я още по-близо. — Обичам те, Фърн, и искам да бъдеш моя.

Усещането от притискането към гърдите му накара тялото й да се вцепени и тя го отблъсна с цялата си сила.

— Ако не ме пуснеш, ще се разкрещя!

— Не говориш сериозно — отговори Медисън. — Просто трябва да почакаш достатъчно дълго, докато проумееш, че няма да ти се случи нищо лошо.

Фърн се задъхваше. Видя черни петна пред очите си и се уплаши, че ако не избяга от Медисън, ще полудее. Затова го ритна, и то много силно.

— По дяволите — изруга той и я пусна. — Какво се опитваш да направиш? Да ми счупиш крака ли?

— Помолих те да ме пуснеш, но ти не ме послуша.

— Да.

Лицето му стана сурово.

— Остави ме да ти кажа нещо, Фърн Спраул. Ти току-що се самонави, че се страхуваш от мен. Недей да обезумяваш и да загубваш самообладание. Знам, че това, което си преживяла, е ужасно, но аз те обичам и не бих направил нищо, което да те нарани.

— Знам и положих усилия, но не успях.

— Е, не го вярвам. Не знам какъв е отговорът, но такъв има и нямам никакво намерение да се отказвам докато не го открия.

— Медисън, върви си вкъщи и се ожени за Саманта! Тя те обича и ще ти бъде идеална съпруга!

— Обичам теб — изръмжа той, — но само Господ знае защо. След ада, през който преминах заради семейството си, се надявах, че ще намеря спокойствие, когато се влюбя.

— Намерил си го. Имаш Саманта. Какво повече би могъл да желае един мъж?

— Не знам за другите мъже, но аз желая теб, Фърн Спраул, и възнамерявам да те имам.

— Но…

— Стига вече с това „но“. Ще те оставя сама тази вечер. Не ми се иска, но ще го направя, а ти ще се подготвиш да отидем на онази забава.

— Медисън, бъди разумен, не мога…

— Не мога да бъда разумен. Щом се влюбих в теб, значи съм луд, но ако е така, ще бъда такъв през цялото време. Решил съм да те заведа на танците. Ще докосваме само връхчетата на пръстите си, ако е необходимо, но ще танцуваш с мен, ще се разхождаме заедно, ще си държим ръцете и ще се целуваме. Ще продължим да правим всичко това, докато спреш да позеленяваш. Ако след това си способна да ме погледнеш в очите и да ми кажеш, че не ме обичаш и че не желаеш да се омъжиш за мен, тогава ще те оставя на мира, но не преди това. Схващащ ли? Не по-рано.

Медисън сграбчи Фърн, притисна я силно към тялото си и я целуна безмилостно по устните.

— Ето — каза той, когато я освободи. — Можеш да крещиш колкото си искаш, но аз ще бъда утре тук. Кажи на Роуз, че ще доведа Саманта и Фреди за обяд.

След тези думи Медисън прескочи парапета на верандата, като едва не закачи едно от скъпоценните цветя на госпожа Абът, и закрачи наперено към хотела. Когато Фърн се прибра в стаята си, разбра, че все още имаше много сълзи за проливане.

Медисън проследи очертанията на стиснатите устни на Фърн с върха на езика си. Топлата влага накара крайниците му да се стегнат в очакване. Като изстена от незадоволено желание, той впи лакомо устните си в нейните. Тя отговори нетърпеливо на прегръдката му, а езикът й се суетеше навън-навътре в устата му подобно на гладно колибри; тялото й се притискаше силно към неговото. Втвърдените зърна на гърдите й се търкаха в голите му гърди през тънкия плат на бялата дантелена рокля. Тръпка на сладостно очакване разтърси тялото му и Фърн потрепера в отговор.