Лей Грийнууд - Фърн

— Медисън да преувеличава ли? — попита Фреди, като се разсмя лениво. — Никога не съм познавал по-обективен човек в живота си.

Да, Медисън наистина преувеличаваше. Може би я обичаше, но недостатъчно. Саманта Брус беше изключително красива, но ако един мъж те обичаше, нямаше ли да си спомни за теб, дори и в присъствието на по-красива жена? Може би, но ако жената, която обичаше, беше непривлекателна като Фърн, това беше малко вероятно.

— Медисън се опитва да ме развеселява — каза Фърн. — Не вярвам и на половината му приказки. — Медисън я погледна остро. — Не ви ли е казал, че ми купи къща, за да имам някакво място да живея? Не ме и предупреди, просто я купил, наредил да я закарат в ранчото и я обзавел с мебели и всичко необходимо. Мъж с такова добро сърце би пресилвал, когато говори за качествата на другите.

Фърн се опитваше с всички сили да задържи сълзите си, но усети как пълнеха очите й.

— Направил съм всичко по свое собствено желание — заяви Медисън.

— Ти си истински джентълмен — отговори Фърн. — В началото не си мислех така, но си такъв.

— Не съм го направил, защото съм джентълмен — запротестира той.

— Това прави постъпките ти да изглеждат още по-добри — отвърна Фърн. Тя се обърна към госпожица Брус. — Е, радвам се, че трябваше да се запозная с вас, госпожице, но се налага да тръгвам, защото, ако не се измия, госпожа Абът няма да ме допусне да седна на трапезата. — И тя се накани да тръгва.

— Идвам с теб — каза Медисън.

— Не, остани с приятелите си, не можеш да ги оставиш сами още при първата им вечер в града. Ще кажа на Роуз, за да не се безпокои.

— Фърн, почакай! Ще се върна веднага — обърна се той към Фреди и Саманта и се затича след Фърн.

— Необикновена млада жена — отбеляза Фреди. — Едва можах да повярвам на очите си, когато се появи.

— Очаквах, че ще е нещо по-различно от момичетата и Бостън — отговори Саманта. — Никога не съм си мислила, че Медисън би се влюбил в някого другиго, освен в най-изключителната жена.

— Медисън да е влюбен в нея! Не може да говориш сериозно.

— Разбрах още в момента, когато спомена името й.

— О, скъпа моя сестро, толкова съжалявам!

— По дяволите, почакай! — извика Медисън, като бързаше подир Фърн. Ако беше облякла пола като нормална жена, нямаше да може да ходи толкова бързо, а той нямаше да трябва да се унижава, като я гони пред очите на половината град. Виждаше подигравателните усмивки и си представи как хората ще разказват на приятелите си на чашка как Фърн Спраул върти на шиш новака янки подобно на прасе, което се пече. Представата, че може да бъде прицел на подигравки, не подобри настроението му.

— Фърн, ако не спреш, ще…

— Върни се при приятелите си, Медисън! Върни се в Бостън, където ти е мястото!

— Бостън и приятелите ми нямат нищо общо с теб — извика той, като я хвана за ръката и я принуди да се обърне с лице към него. — Наистина ли вярваш, че говоря празни приказки и че не държа на обещанието си?

— Е…

— По дяволите, Фърн! Не можеш да подхвърлиш подобно обвинение на мъж, а после да си заминеш.

— Защо не? Ти каза, че ще дойдеш в ранчото, а не дойде. — Знаеше, че не беше справедлива, но не можеше да се въздържи, защото болката от поредното отхвърляне я караше да сипе удари. Враждебността беше нейната защита, докато успееше да приеме самотата.

— Никога не бях очаквал да срещна Саманта тук, толкова бях изненадан… Не усетих как времето е минало.

— Придружаваше я брат й или не си го забелязал още?

— Разбира се, че забелязах Фреди, но не неговото идване ме изненада, а това на Саманта.

— О, тя е прекалено добра за Канзас, нали? Страхуваш се, че част от мръсотията ни може да изцапа и нея?

— Не бъди глупава.

— Значи аз съм глупавата! Трябваше да го очаквам — хората от Канзас не могат да се държат интелигентно много дълго време. Очевидно съм изчерпала целия си запас само за няколко седмици.

— Сега пък говориш абсурдни неща. Знаеш, че не съм имал предвид нищо такова. Ревнуваш ме от Саманта или просто си ядосана, че не дойдох?

— Нито едното, нито другото — сряза го Фърн. — Никога не бих си губила времето да ревнувам някой мъж. Що се отнася до идването ти в ранчото, признавам си, че наистина те очаквах, защото обикновено правиш точно това, което не желая. Също така бях достатъчно глупава да се притеснявам, че нещо може да ти се е случило.

— Казах ти, че съжалявам — повтори Медисън. — Заприказвахме се и е станало по-късно, отколкото си мислех.