Лей Грийнууд - Фърн

— Докосвах ви възможно най-малко.

— Как изобщо сте се осмелили да ме докосвате?

— И какво трябваше да направя? Да помоля някой преминаващ гризач да го направи? Моля да бъда извинен, ако не съм следвал подходящия етикет за жена, която се облича и държи като мъж и очаква да бъде третирана като такъв. Някой ден ще трябва да ми го разясните.

— Не искам да ви виждам повече! — избухна Фърн и го блъсна в гърдите, но изпъшка от болка.

— Може да сте си счупили някое ребро — каза Медисън. У него се бореха съчувствието и загрижеността с гнева и вината. — Не мърдайте, докато не ви закарам при доктора.

— Заведете ме вкъщи — нареди тя.

— Вече го направих, но баща ви го нямаше.

— Върнете ме там веднага.

— Той кога ще се прибере?

— Не знам. Може би довечера. Отиде при търговците на говеда.

— Кой ще се грижи за вас?

— Мога и сама да се грижа за себе си.

— Не. Трябва да ви прегледа лекар и да види дали наистина не сте наранена.

— Никой мъж няма да ме гледа! — извика Фърн. — Веднага ме свалете на земята.

Тя се опита отново да разкъса прегръдката му, но лицето й се сви от болка.

— Ще паднете на улицата, преди да изминете и пет метра.

— Това не е ваша работа.

— При други обстоятелства бих се съгласил с вас, но сега в града ще се разчуе, че аз съм отговорен за падането ви. Хората ще започнат да говорят, че съм ви занесъл у дома и съм ви оставил да умрете. Утре всички мъже в окръг Дикинсън ще ме търсят, за да ме очистят.

— Няма да имат тази възможност. Аз лично ще ви изпия кръвчицата.

Смехът на Медисън изненада и двамата.

— Защо не се отпуснете и не ме оставите да ви заведа на лекар? При кого ходите обикновено?

— Не съм ходила при лекар, откакто съм се родила, и не възнамерявам сега да го направя.

Това не би трябвало да го изненада: тя беше от хората, които никога не биха си признали, че им е необходима помощ.

— Изберете си един.

— Ако не ме пуснете, ще започна да викам.

— За жена, която иска да бъде третирана като мъж, вие доста бързо прибягвате към женски трикове — каза Медисън.

— Бих използвала всякакви трикове, за да се отърва от вас — отвърна тя. — А сега ме пуснете.

За момент Джеймз се изкуши да направи точно това — не носеше отговорност за нея, — но болката в очите й го възпря.

— Ще направя компромис. Ще ви заведа при снаха си. Ако тя каже, че сте добре, ще ви върна във фермата. Ако каже, че сте наранена, ще отидете на лекар.

Той очакваше тя да продължи да спори, но капитулацията й го убеди, че изпитва силна болка.

— Ще се наложи да се кача на коня си. Може и да я оставя да ме прегледа, но няма да премина през града, носена на ръце от някакъв мъж, особено ако този мъж сте вие. По-скоро бих се оставила да ми счупят всички ребра.

Медисън се изкуши да й извие врата, но реши, че би било малко жестоко спрямо Джордж да обесят и двамата му прати наведнъж.

— Ще можете ли да се държите за рога на седлото? — попита той.

— Разбира се. Вие да не ме вземате за някакво малко момиченце?

— Защо просто не отговорите на въпроса ми?

— Мога да се държа — отвърна тя примирено.

Медисън слезе от седлото. Без подкрепата му Фърн се олюля, но успя да се задържи изправена.

— Ще бъде по-лесно, ако останете на Бустър. Аз ще водя конете.

Това също не й хареса, но тя усещаше, че без подкрепата му болката е много по-силна, затова съпротивата й изчезна.

— Не ме прекарвайте през центъра на града — успя да изрече тя през стиснати от болка зъби. — Няма да позволя да ме разкарват наоколо като циркаджийка.

— И как ще стигнем там, без да минем по улиците? Не съм магьосник, който да ви закара с вълшебно килимче. Съмнявам се дали Бустър или вашето пони биха се качили на него, ако го имах.

— За възрастен човек говорите прекалено много глупости.

— Сигурен съм, че ако ви чуят преподавателите ми в Харвард, ще останат разочаровани, задето са ме оставили да завърша на първо място в класа си.

— Не исках да кажа, че сте глупав — отвърна тя, — а само че говорите глупости. Знам, че го правите само за да ме ядосате. — Тя замълча за малко. — Предполагам, че не би трябвало да ви обвинявам за това, защото никога не съм ви казвала нищо хубаво.

Медисън изненадано се обърна и я погледна.

— Въпреки че вие сте най-скапаното, най-мизерното парче разложена кравешка кожа, която съм имала нещастието да срещна, аз вероятно не би трябвало да казвам това пред останалите.

Медисън преглътна.

— Като изключително лош екземпляр от човешки род, би било неразумно от моя страна да очаквам опрощението ви.