Лей Грийнууд - Фърн

Скоро Джеймз разбра, че Фърн не се движеше обратно към ранчото. Тя го водеше далеч в пустошта на изток от Абилийн. Не трябваше да изостава. Сега не му беше времето да мисли за подобни неща, но той знаеше, че гордостта му би била разбита от необходимостта да си признае, че е бил надбяган от една жена и оставен сам да търси пътя към града.

Точно когато Медисън бе започнал да си мисли, че гонката ще продължи вечно, Фърн се обърна, за да погледне назад през рамо. В същия момент понито й се препъна и я изхвърли от седлото. Тялото й се строполи върху стръмния бряг на някакъв поток, продължи да се свлича по камъните и след около пет метра спря неподвижно.

Медисън скочи от коня си в движение. Спусна се до потока и като се подхлъзваше върху мокрите скали, се добра до безжизнената Фърн. Плъзна ръката си под ризата й близо до врата. Силният забързан пулс го успокои. Тя беше жива, но бе загубила съзнание при падането.

Сега лежеше безпомощна, вероятно наранена, на много мили път от дома си. И всичко това само заради прибързаността му. Ако не я беше спрял на улицата предната нощ, ако не я бе накарал да го заведе до къщата на Конър, ако бе задържал мненията си само за себе си…

Той се втренчи в неподвижното й тяло и усети сърцето си да се свива. Независимо от перченето си, тя беше една самотна жена, дълбоко наранена от нещо в миналото си, което ужасно я плашеше, и трогателно красива в уязвимостта си.

Трябваше да доведе помощ. Вероятно не трябваше да я мести, но не можеше да я остави да лежи на това място. Медисън внимателно огледа ръцете й. Като че ли и двете бяха здрави. Струваше му се странно да преглежда жена. Фърн беше в безсъзнание и той имаше чувството, че се възползува от това. За пръв път, откакто я бе срещнал, Джеймз бе благодарен за мъжките й дрехи. Дори и в пустата прерия, където на много мили нямаше живо същество, той щеше да се чувства неловко да вдига полите на жена, та било то и само за да провери дали няма счупени кости.

Краката й бяха здрави, но дали бе така с ключицата и ребрата? Медисън се поколеба. Нищо в живота му не бе го подготвило за подобна ситуация. Въпреки това не можеше да премести Фърн, преди да я е прегледал поне частично. Разкопча ризата й и с изненада откри, че под нея Фърн имаше друга от тънък лен, поръбена с дантели. Беше толкова фина и женствена, че рязко контрастираше с елека от овча кожа. Фърн очевидно не бе щастлива в ролята, която си бе избрала. Трябва да беше преживяла нещо ужасно, за да реши да се скрие зад толкова противоречаща на природата й самоличност.

Медисън плъзна ръка под ризата й и бързо прекара пръстите си по долните ребра. Не беше сигурен, но сметна, че са здрави. Не беше толкова бърз, когато ръката му допря гърдите й. Усети, че не може да мисли за ребрата й. Твърдостта на гръдта й го вълнуваше повече.

Елекът от овча кожа се оказа по-добра маскировка, отколкото бе предполагал. Кой би могъл да си помисли, че гърдите й са толкова едри и толкова твърди? Усети как по тялото му се разлива топлина подобно на вода, преминаваща през врата на шлюз. Дори и най-интимните моменти с Лилиан Клейборн не бяха успели да накарат тялото му да реагира толкова бързо, а на света нямаше по-женствена и съблазнителна жена от Лилиан.

Медисън изруга липсата си на самоконтрол. Би трябвало да мисли как да я заведе на лекар, а не за гърдите, кожата или меката извивка на устните й. Той бързо отдръпна ръката си от тялото на Фърн и, мърморейки под нос, отново закопча ризата й.

Тревожеше го, че не бе дошла в съзнание. Притесняваше се и от раната на челото й. Първоначално не я бе забелязал, но тя бързо бе потъмняла. Не знаеше колко други рани има по тялото й и нямаше как да разбере. Поне не и на това място. Трябваше да я заведе у дома при баща й.

Той коленичи и прекара едната си ръка под гърба, а другата — под краката й. Не тежеше толкова, колкото бе очаквал, но да я пренесе по скалистото корито на потока и да изкачи стръмния бряг, се оказа доста трудно. Беше благодарен, че успя да намери пътека, утъпкана от стадата говеда.

Отказа се от идеята да я качи на коня й. Медисън бе добър ездач, но не можеше едновременно да я подкрепя и да управлява два коня. Напрягайки всичките си мускули, я качи на седлото си и седна зад нея. Задъхан от усилието, обви ръце около тялото й, хвана юздите и подкара Бустър с едно стискане на бедрата.

Конят й ги последва.

Медисън не смееше да язди твърде бързо, защото не знаеше как би се отразило тръскането на евентуално мозъчно сътресение или счупени ребра. Освен това се безпокоеше, че може би има някаква вътрешна рана. Докато се придвижваше бавно, Джеймз се питаше защо никога не бе отделил малко време, за да изучи човешкото тяло.