Лей Грийнууд - Фърн

— Измисляте си — каза Фърн, но в себе си усети ужасно напрежение. Вбесяваше я, че Хен би могъл да се спаси от наказанието за хладнокръвно извършеното убийство.

— Никой не би успял да види нещо в тази колиба, камо ли да убие човек с един изстрел в сърцето. Можете да изпразните два револвера вътре, без да улучите целта си. Освен това тялото е било вкочанено. Дейв Бънч твърди, че веднага, щом е намерил тялото на Трой, е отишъл при шерифа. Това означава, че са се върнали тук след около час. Ако Трой е бил убит от изстрела, който Дейв е чул, тялото би било още топло. Следователно Трой е бил убит по-рано, вероятно на друго място, след което е бил донесен в тази колиба. Изстрелът, който Бънч е чул, е бил даден във въздуха.

— Това е смешно — каза Фърн. — Вие извъртате всичко, както ви е угодно.

— Не, аз просто се съобразявам с фактите. Вие и всички останали сте предположили, че брат ми е убил братовчед ви и веднага сте го натикали в затвора. Ако някой си бе направил труда да огледа преди половината град да се е изредил да тъпче наоколо, оставяйки цяла дузина отпечатъци от стъпки и копита, обзалагам се, че сте щели да намерите ясни отпечатъци от подковите на коня, който е яздил убиецът.

— Никой няма да повярва и на една думичка от това — заяви Фърн, уверена, че мъжете, които познаваше щяха да повярват на Дейв Бънч, а не на Медисън Рандолф. — Всички ще кажат, че ги лъжете.

Но той продължи да упорства.

— Някой вече е търсил начин да убие Трой, когато те с Хен са се сбили. Това е било златна възможност. С кого другиго не се разбираше Трой? Кой не беше съгласен с него или не му вярваше?

Баща й.

Той и братовчед й винаги спореха, понякога пред целия град. И което бе най-лошото, Бейкър бе уволнил Трой около месец преди стадото на Рандолф да пристигне в града. Трой беше започнал работа при Сам Белтън и продаваше земя на заселниците, но се бе погрижил целият град да узнае, че има сметки за уреждане с чичо си. Ако хората се вслушаха в думите на Медисън, подозрението щеше да падне върху баща й. А той нямаше свидетели, които да посочат къде е бил през онази нощ и част от следващия ден.

— Вие се опитвате да хвърлите прах в очите на хората — каза Фърн. — Да ги объркате, за да не знаят на какво да вярват.

— Кого прикривате? — запита Джеймз.

Тя се опита да си придаде уверен вид, но безуспешно. Баща й бе всичко, което имаше на света. Фърн знаеше, че той не е убил Трой, но ако Медисън започнеше да разправя теориите си на гражданите, те щяха да си спомнят, че Бейкър не се интересуваше твърде много дали ще намерят убиеца на племенника му. Трябваше да спре Медисън и да предупреди баща си.

— Не се опитвам да прикривам никого — настоя Фърн. — И със сигурност не се страхувам от думите ви.

— Познавам по очите ви — отвърна той. — Толкова сте изплашена, че чак треперите.

— Не се страхувам. Никога не съм се плашила от нищо.

— Тогава защо ви е страх да признаете, че сте жена?

Фърн се втренчи в него с удивление. Не успя дори да се помръдне, когато Медисън се приближи и спря само на няколко сантиметра от нея.

— Имате тяло, за което мъжете копнеят. Измъчвате ни, като се разхождате наоколо, обута в панталони, но дрехите ви ни карат да се държим на разстояние.

Фърн отстъпи назад. Медисън направи крачка напред.

— Наистина ли сте толкова невежа, че не осъзнавате как подлудявате мъжете, или се обличате така, защото искате да видите как изплезваме езици?

Фърн отвори уста, но от нея не излезе звук.

— Не знам каква жена сте, но сте твърде смешно подобие на мъж.

Нападката му беше толкова внезапна, думите му — толкова неочаквани, че тя не бе подготвена за последствията. Изгражданата през годините броня, зад която се криеше от света, бе пробита и тъмният воал, който бе държала спуснат върху една болезнена тайна, заключена от всички и дори от самата нея, бе разкъсан.

— Знаете ли, че сте по-опасна в панталони, отколкото в рокля? — Той я дебнеше, а тя отстъпваше. — Можете да ходите на места, забранени за другите жени, да причинявате опустошения, за които другите жени не могат и да мечтаят.

— Аз не… аз никога…

Той бе толкова близо, че Фърн чувстваше топлия му дъх върху кожата си. Тя застана твърдо на място, решена да не побегне. Не искаше да признае, че този мъж я плашеше, а гой бе толкова близо, че почти я докосваше. Близостта му я нравеше безсилна.

— Обзалагам се, че никой мъж не ви е прегръщал и целувал.

— Не искам никой да му целува — възрази Фърн. — Не бих позволила…