Лей Грийнууд - Фърн

Това сигурно бе един от неговите трикове, с които обезсилваше противниците си и ги караше да изричат или правят това, което той иска, без да се замислят. „Е, на мене този номер няма да мине. Нищо няма да ме спре да му кажа какво мисля за него.“

— Мисля, че сте един лигав адвокат, който е свикнал да издава такива присъди, каквито искат богатите му клиенти.

— И?

Тя преглътна.

— И не мисля, че много ви интересува как постигате това.

Ето че го каза. Той вече знаеше, че не може да я уплаши, но Фърн не се почувства по-добре.

— Вие поне не винаги се страхувате от истината — заяви Медисън и изостана.

Какво бе имал предвид с тези думи? Тя никога не се беше страхувала от истината. Точно това бе и причината да започне да се държи като момче. Вече не си спомняше кога за пръв път бе осъзнала, че баща й не иска дъщеря. Вероятно винаги го бе знаела.

Фърн още помнеше как бе решила, че не желае да бъде момиче. Това се бе случило на тринадесетия рожден ден на Бети Луис. Всички момичета бяха облечени в рокли, а Бети бе най-красивата от тях. Някои от момичетата си шепнеха и сочеха Фърн. Те се разсмяха, когато Бети отвори подаръка на Фърн. Дори и Бети се изкиска. Фърн й бе подарила чифт кожени ръкавици за езда.

Бети не яздеше. Тя се страхуваше от конете.

С течение на годините пропастта между Фърн и другите момичета стана още по-дълбока и накрая спряха да я включват в игрите си. Бе се отчуждила от пола си. Трябваше да застане лице в лице с простата истина — тя не беше една от тях. Оттогава Фърн ежедневно се изправяше срещу истината.

— Пристигнахме — каза Фърн, когато спря коня си пред изоставена къща от чимове, построена на клона на планински хребет край един от притоците на река Смоуки Хил. — Трупът на Трой бе намерен вътре.

— И казвате, че убийството е станало през нощта? — запита Медисън. Той слезе от коня си и остави юздите да се влачат по земята. Фърн се запита дали го бе направил нарочно, или изобщо не се бе замислил.

Тя реши, че каквото и да вършеше Медисън Рандолф, то не бе глупаво. Той вероятно знаеше, но откъде?

— Според Дейв Бънч е било малко след полунощ. Било е доста тъмно, но не чак толкова, че да не може човек да вижда. В прерията винаги е светло, дори и когато е облачно.

Джеймз не каза нищо и влезе в къщата. Постройката бе изоставена, но беше в изключително добро състояние. Трите стени и покривът бяха направени от наредени върху плоскости чимове. Четвъртата стена бе издълбана в склона на хребета, за да задържа в помещението хладина през лятото и топлината през зимата.

— Намерили ли са фенер? — попита Медисън, докато излизаше от къщата.

— Че защо ще му трябва фенер на някого?

— Вътре не бихте могли да различите и бял слон през нощта, ако нямате фенер. Дори и сега, когато слънцето е високо в небето, е трудно да се види какво има в ъглите.

Фърн никога не бе мислила за това, защото бе идвала тук само през деня. Тя се смъкна от коня и влезе в къщата. Не можа да различи нищо, докато очите й не свикнаха с тъмнината. Единственият прозорец бе покрит с толкова дебел и паст прах и паяжини, че не пропускаше никаква светлина.

— Какво е правил той тук?

— Не знам. Трой живееше в тази къща, когато работеше за нас, но след като напусна, се премести в града.

— Възможно ли е да е бил в града и да е дошъл тук, за да се скрие?

— Може би, но това означава, че Хен би трябвало да го е проследил и да е стрелял отново по него. Дейв каза, че е чул само един изстрел няколко минути, след като е видял Хен.

— Той твърди, че е разпознал коня на брат ми. Досега все още не съм чул някой да заяви, че е видял самия Хен.

— Опитайте се да качите друг човек върху този бесен кон. Ако някой го е яздил, е бил само брат ви.

Тя усети как Медисън мислено си записа да провери това. Очакваше го неприятна изненада. Белият жребец на Хен имаше същата лоша слава, която се носеше и за ездача му. Не само че беше животно със зъл характер, но и петната с изострени краища по задните му крака и задницата му не можеха да бъдат сбъркани.

— Братовчед ви казвал ли е на някого, че ще идва тук?

— Никой не го е виждал през този ден.

— Кога го е намерил шерифът?

— Около час след като Дейв се завърнал в града.

— Някой проверил ли е дали тялото е било вкочанено?

— Не знам, но май че някой наистина спомена, че е било твърдо като камък. Сметнаха, че това се дължи на студа през онази нощ.

— Намерили ли са някакви следи по земята, които да показват, че нещо е било влачено по пода?