Лей Грийнууд - Фърн

— Вчера беше побесняла, че той изобщо е тук — каза баща й. — Защо го развеждаш наоколо, като че ли си му платен екскурзовод?

— Той казва, че щял да търси доказателства — отвърна Фърн, — но не се знае какво точно е намислил. Освен това, смятам да го видя да се връща доста обрулен.

— Какво искаш да направиш? — Гласът на баща й бе рязък и в него се прокрадваше нотка на недоверие.

— Нищо особено.

— Не ти вярвам. — Той я гледаше все така строго. — Последния път, когато видях това изражение в очите ти, ти отмъкна уискито на момчетата на Стюърт.

— Не трябваше да си правят майтап с мен.

— Единственото нещо, което те казаха, бе, че се надявали никога да не облечеш рокля. А като се има предвид, че по-скоро би умряла, вместо да си свалиш панталоните, никога не ми стана ясно защо се разстрои чак толкова.

— Те не казаха само това.

— Може и така да е било, но ти, изглежда, имаш навика се сдърпваш с мъжете. Трябва да престанеш да се бориш с всеки мъж, който си покаже носа в Абилийн, особено с търговците на говеда и техните каубои. Много ми е трудно постоянно да се извинявам заради постъпките ти.

— Не трябва да се извиняваш за нищо, което съм направила.

— Как пък не. Как иначе си мислиш, че ще мога да им продавам стоката си, особено на цените, които им предлагам?

— Не правя нищо, в което не съм убедена.

— Знам и това ми създава по-големи трудности, когато ги убеждавам в противното. Предполагам, че ще се заядеш с този адвокат, независимо дали искам да го правиш или не.

— Просто искам да му дам един добър урок.

— Изобщо не ти вярвам, когато започнеш да даваш уроци на хората. Достатъчно е да ядосаш само един тексасец и те всички се нахвърлят върху теб. Това може да ме разори.

— Никой няма да те разори, татко — каза Фърн.

— Не се увличай. Брат му е убиецът на Трой. Другият тип няма нищо общо с това.

Тя не отговори.

— Идеята да го разкарваш насам-натам си е твоя, така че се постарай той да се върне цял-целеничък.

Тя отново не каза нищо. Спраул се намръщи и направи няколко крачки навътре в стаята.

— Не искам да чувам, че се е случила и най-малката злополука.

— Нищо няма да чуеш — увери го тя.

Медисън Рандолф не би разказал на никого за това, което тя щеше да му направи.

Баща й не изглеждаше убеден, но се обърна и бързо излезе от къщата.

Фърн се опита да не обръща толкова внимание на факта, че баща й беше по-загрижен, че би могла да извърши нещо, което да навреди на бизнеса му, колкото на това, че отиваше на дълга езда с непознат и нещо би могло да й се случи. През всичките тези години тя се бе съсипвала от работа, бе се грижила за стадото и къщата му, бе му готвила, живеейки с надеждата, че ще я похвали поне веднъж, но той никога не бе показал и най-малкия знак на обич към нея. Понякога се чудеше дали баща й изобщо изпитва такава.

„Винаги си е бил такъв и сега няма да се промени. Освен това, вината е отчасти и твоя. Ти побесняваш винаги, когато някой намекне, че не можеш да се грижиш сама за себе си. Затова и така се ядоса на момчетата на Стюърт.“

Медисън Рандолф я вбесяваше по същия начин.

Той я гледаше така, сякаш не вярваше на това, което виждаше. И всичко това само защото тя не носеше рокля. Щеше да му дойде добре, ако всички в Абилийн започнеха да го будалкат само защото се обличаше като конте.

Но тя не се тревожеше от начина, по който я гледаше Медисън, а от начина, по който й въздействаше. Фърн не изпитваше това, което искаше да изпитва, както се бе научила да прави преди много време. Сега чувствата й бяха странни и объркващи и на нея това изобщо не й харесваше.

Цялото й тяло се държеше различно. Тя се чувстваше неловко, изчервяваше се и й ставаше горещо. Не можеше да си намери място. Дори и мозъкът й не работеше добре. Вместо да мисли как да го постави на мястото му, тя се улови да се чуди какви ли мисли се криеха зад онези черни очи, или да се мъчи да определи колко е висок. Фърн беше висока жена, но когато застанеше до Медисън Рандолф, й се струваше, че е много дребна.

Но това не бе всичко. Вместо да измисли начин как да се отърве от него, Фърн се питаше колко ли дълго ще остане той в Абилийн, как ли се забавлява, какво ли мисли за младите дами в Бостън, дали е сгоден или женен.

Беше безполезно да си мисли за Медисън Рандолф. Какъвто и да беше той всъщност, никога не би останал в града по-дълго, отколкото му се налага.

Фърн стана, за да изхвърли изстиналото си кафе. Необходима й бе само една минута, за да измие и прибере приборите на баща си. Тя обикновено си хапваше добре на закуска, но тази сутрин нямаше апетит. Още едно нещо, за което можеше да обвини Медисън.