Лей Грийнууд - Фърн

— Че защо някой ще търси подобни неща? Трой беше мъртъв и всички знаеха кой го е убил.

— Видял ли е някой как Хен стреля в него?

— Не, но…

— Следователно не е било възможно да знаете кой е убиецът, а шерифът си е свършил работата надве-натри. Сигурен съм, че вие самата бихте се справили по-добре от него.

— Тъй като това не трябваше да бъде комплимент, аз няма да го приема като такъв.

Той не й обърна внимание, а се задълбочи да разглежда земята, изкачи се на хребета и огледа прерията наоколо.

Фърн не знаеше какво точно смяташе да спечели Медисън, като обижда всички в Абилийн, но той скоро щеше да разбере, че шериф Хикок може и да беше мързелив като котка, но не обичаше да критикуват действията му. Не че на мъжа до нея му пукаше за шерифа. Медисън Рандолф бе най-самонадеяният човек, когото бе срещала в живота си.

Въпреки всичко тя се възхищаваше на упоритостта му. Фърн не знаеше дали той наистина вярва в невинността на брат си при всичките доказателства за вината му, но беше очевидно, че Медисън бе решен да направи всичко по силите си, за да докаже, че Хен е невинен.

Фърн си помисли колко хубаво би било, ако някой изпитваше толкова силни чувства към нея, и моментално се укори, че се е усъмнила в обичта на баща си, но чувството не изчезна. Понякога се бе питала дали той изобщо изпитва нещо към нея, освен че я смята за добър работник, който му помага да се грижи за фермата. Бейкър никога не я питаше как е минал денят й, никога не й съчувстваше в труден момент, никога не й помагаше в работата, когато свършеше своята.

Странно бе, но според Фърн Медисън би направил всичко това. Той бе толкова безмилостно делови, че човек би си помислил, че няма време за нищо друго, освен за работа. Но Джеймз бе оставил работата си, за да дойде в Канзас и да защити брат си. Би било хубаво, ако поне веднъж някой направеше същото и за нея.

Медисън излезе от колибата.

— Ще се връщаме ли вече? — попита тя.

— Още не съм свършил, но вие можете да си тръгвате, ако трябва. Мога да се върна обратно сам.

— Ще почакам. — Трябваше да знае какво прави той.

Фърн не разбираше защо Джеймз й въздействаше толкова силно. Би й било по-лесно, ако той се държеше така, че тя наистина да го презира или дори да го мрази.

Но най-смущаващото бе, че в действителност тя искаше той да я забележи не по начина, по който я забелязваха другите мъже. Фърн не искаше да му показва колко добре може да хвърля ласо, да язди, или да върши цяла дузина неща, които се бе трудила да усвои в продължение на години. Ако не това, тогава какво? Тя се улови, че дърпа ризата си, недоволна от размера й. Дори панталоните й не й харесваха. Трябва да си купи още няколко чифта, защото тези бяха стари и износени.

Той вероятно изобщо не я смяташе за жена.

Фърн стана неспокойна. Беше се изморила да стои и да не върши нищо. Не беше свикнала с това. Не беше свикнала да я пренебрегват и да се чувства непълноценна. Не беше свикнала да се интересува какво мисли някой друг за нея и какъв е външният й вид.

— Трябва да тръгвам — каза тя. — Губите си времето.

Той се обърна към нея.

— Вие по принцип ли не харесвате истината, или не я харесвате само защото не се вписва в представите ви?

— Какво искате да кажете с това? — запита Фърн, жегната от обвинението му.

— Вие просто искате брат ми да бъде обесен. Не се интересувате какво е станало през онази нощ. Защо Трой е бил тук или дали съществува някакво друго обяснение за това, което е било намерено.

— Напротив — възрази тя, макар да знаеше, че е безполезно. — Но какво ви дава основание да твърдите, че брат ви не е убиецът? Не можете да сте сигурен, че той никога не е убивал човек.

— Хен не би се бил с братовчед ви, ако е искал да го застреля.

— Но той е заплашил, че ще го убие.

— Знам, но всички ще ви кажат, че единствените хора, които брат ми е застрелял, или са се опитвали да крадат добитъка ни, или са искали да наранят някой член на семейството.

Фърн отвори уста, за да му възрази, но осъзна, че наистина бе чувала само за такива случаи.

— Нямате доказателства — заяви тя.

Увереността на Медисън не намаля.

— Знам, че Хен не е убил братовчед ви. Затова се запитах кой би имал интерес от смъртта на Трой и би могъл да подреди всичко така, че да натопи брат ми? Би било лесно да го направи. Джордж ми каза, че всички в града знаят, че Дейв Пънч минава покрай тази къща всяка вечер. Някой е искал той да чуе изстрела и да види кон, който прилича на коня на Хен.