Лей Грийнууд - Дейзи

— И ти тръгна след него?

— Трябваше. Ранено е.

— Не беше толкова ранено, колкото уморено. Вече вероятно е изминало половината път до Колорадо. — Той се обърна към Зак:

— Трябваше да проявиш поне малко здрав разум и да не я пускаш навън.

— Аз! — възкликна Зак.

— Знаеш повече за живота сред дивата природа, отколкото тя.

— Тя е тази, която е израснала на това ужасно място. Аз бях в Бостън, не забравяй. А там нямаме глупави сърни и хищни пуми.

— И все пак знаеш повече — каза Тайлър, този път наистина ядосан. — Сега трябва направо да ти извия врата. — Тайлър хвана Дейзи за лакътя и тръгна към хижата. — Можеше да бъде убита или сериозно ранена. Теб държа отговорен.

Зак невярващо зяпаше към брат си:

— Ти се опитай да я спреш да не прави шантавите неща, които й идват в главата. Казах й никъде да не ходи. Трябва да си ми благодарен, че измъкнах пушката от ръцете й. Иначе сигурно щеше да се застреля.

Зак продължи да протестира през цялото време, но Тайлър отказа да говори. Когато стигнаха до хижата, той направи път на Дейзи да влезе. Зак го следваше по петите, но Тайлър му препречи пътя:

— Можеш да останеш вън, докато ти дойде акълът.

С това той затвори вратата под носа на брат си и я заключи. Зак започна да удря с юмруци и крещеше псувни и към двамата, но Тайлър не му обръщаше внимание.

— Не можеш да го оставиш вън — каза Дейзи. — Вината беше моя. Той ми каза да не ходя.

— Можеше да те спре.

— Как?

— Ето така — каза Тайлър и я сграбчи за раменете. — Мислиш ли, че аз бих те пуснал? — попита с напрегнат глас.

— Не.

Зак започна да рита по вратата, но тя не показваше знак, че ще се счупи скоро. Дейзи намираше, че трясъците са ужасни, но Тайлър сякаш не ги забелязваше.

— Нямаш работа навън, дори и в двора.

— Трябваше да намеря сърнето.

— То е диво животно. Знае как да оцелее навън. А ти не знаеш.

— Но то е твоето сърне.

— И каква е разликата?

— Не зная. За мен има разлика.

Тайлър я гледа напрегнато за миг:

— Срещна се с пумата заради мен?

— Не знаех, че е там. Не съм сигурна, че щях да изляза, ако знаех — призна си тя.

Сега Зак тропаше по прозореца. Дейзи имаше чувството, че всеки миг ще разбие стъклата.

— Тръгнала си след сърнето заради мен?

— Мислех, че за теб то е важно — отговори тя объркано. — Направи си толкова труд да се грижиш за него, да му намериш нещо за ядене. Мислех си, че ще си разстроен, когато откриеш, че е избягало.

Зак остави прозореца на мира и започна да удря по вратата с нещо като дръжка на брадва или цепеница. Дейзи не можеше да съсредоточи мисълта си върху Тайлър при целия този шум.

Без да я предупреди, Тайлър я придърпа към себе си и я целуна с толкова сила и страст, че Дейзи си помисли, че краката й ще се огънат. В тази целувка нямаше нежност, любов или кротост. Това беше целувка, породена от едва сдържана страст. Когато Тайлър я пусна, тя остана да стои така, неспособна да се помръдне, нито да си даде сметка за това, което току-що се беше случило.

Вероятно бе останала в шок малко по-дълго, защото не беше чула стъпки по покрива. След тях от печката се разнесе съскане и пращене.

— Зак пуща сняг в комина — обясни Тайлър.

— Не мислиш ли, че вече трябва да го пуснеш?

— Не и преди да е започнал да разваля покрива, което вероятно ще започне след около пет минути. Или ще счупи прозорците.

Дейзи й се струваше, че сънува. Нищо от това нямаше смисъл: нито сърнето, нито пумата, нито целувката на Тайлър, нито Зак на покрива. Това не можеше да се случва. Ако все още не беше полудяла като всички от семейство Рандолф, то скоро щеше да стане.

— Трябва да го пуснеш — каза Дейзи, като тръгна към вратата. — За всичко бях виновна аз. Не мога да ти позволя да го заключваш навън, нито пък той да разруши хижата. Без прозорци ще замръзнем.

— Имам още стъкло и дъски за покрива — каза Тайлър.

Дейзи не беше способна да се справи с нищо повече точно в този момент. Отвори вратата.

— Зак! — извика тя. — Прибирай се.

След около три секунди Зак се приземи в краката й с лавина сняг. Като изрече поредица ругатни, от които очите на Дейзи се разшириха той наперено влезе вътре. За нейна голяма изненада, не каза ни дума, въпреки че беше бесен. Той тежко пристъпи към масата, седна, взе картите си и започна да раздава. Дейзи погледна към Тайлър, но той не показа никаква реакция към мълчанието на брат си. Само свали палтото си, седна и започна да чисти пушката си.

Дейзи се почувства неспособна да се справи с такова положение и се сви в усамотението на своето кътче.