Лей Грийнууд - Ваялид

Ваялид трябваше да се досети. Нима всички банкери не правеха така?

— Сигурно е хубаво да имаш такава власт?

— Аз не се интересувам от властта, а само от правенето на пари. Да давам заеми, е един от начините.

— Е, добре, вие имате нужда от почивка, иначе може да ви заболи главата и да направите нещо глупаво.

— Аз никога не върша глупави неща и освен това често работя по цяло денонощие.

Ваялид знаеше, че е безсмислено да се опитва да му помогне или пък да се показва загрижена, но все пак реши да пробва.

— Вие не можете да работите по цели нощи, докато сте тук. Момичетата имат нужда да се наспят, а вие вдигате много шум. Освен това служителите ви ще трябва да си отидат вкъщи при семействата, които ги очакват.

— Смятам да ги освободя към девет часа.

— Седем — каза Ваялид.

— Девет.

— Вече издадох заповед на Бет нищо да не се качва след седем часа.

Господин Рандолф очевидно не беше свикнал да не се съобразяват с него. След малка пауза той каза:

— Тогава ще е по-добре да си взема всичко необходимо, преди това време да е настъпило. А сега, ако оставите този поднос на масата, ще имате възможност да се погрижите за вашите момичета.

— Чакам да ми освободите място.

— Нямам намерение да освобождавам място, защото нямам намерение да ям. Но ако настоявате да оставите храната, можете да я сложите на пода, на леглото или където сама пожелаете.

— Не одобрявам разхищаването на храна.

— Нито пък аз. Затова ви предлагам да я занесете обратно долу. Лека нощ, госпожице Гудуин. Имам работа.

Ваялид не беше свикнала да се отнасят така с нея, но явно този случай беше такъв. Нужни й бяха много усилия да не избухне. Но тъй като се гордееше със способността си да се контролира, това беше неотменна част от работата й, тя си наложи да превъзмогне раздразнението. В края на краищата трябваше да прекара пет дни с този човек.

— Лека нощ, господин Рандолф. Съжалявам, че условията тук не са добри. Ако имате нужда от нещо, не се колебайте да ме извикате. Закуската е в осем и петнайсет.

Единственото, което Джеф направи, беше просто да кимне. Ваялид си тръгна, като се опита да не го намрази повече. Всъщност тя не го харесваше.

Джеф погледна часовника си. Беше три и двайсет и пет сутринта. Направи няколко обиколки на стаята, за да премахне сковаността в мускулите си. Прозина се, но не му се спеше. Трябваше да иде до тоалетната. Никога не можа да свикне с шума, но Тейлър беше настоявал всяка стая в новия хотел да си има своя собствена тоалетна. Джеф си помисли какво ли е мнението на госпожица Гудуин за това. Той взе лампата и тръгна по стълбите. Спря, когато видя, че вратата на стаята й е отворена. Почуди се защо ли не е заключена. Не биваше да му се доверява. Мъжете често не бяха онова, което се преструваха, че са.

Не че я заплашваше някаква опасност. Джеф не беше безразличен към жените въобще, но не би влязъл в стаята й, дори да го беше поканила. Ако някоя жена от Юга не може да го приеме, как би сторила това една янки? Беше се опитал да забрави за неуспеха си във Вирджиния последния път, но раната все още болеше. Видя Джулия още първия ден, когато пристигна там. Прекрасна, точно този тип жена, каквато се надяваше да намери. Красотата и искреността й му напомниха за всичко онова, което бе загубил. Нищо не бе изречено, но все пак съществуваше надежда. Ако не беше онзи ужасен инцидент, той може би щеше да направи непоправима грешка.

По време на състезание с каруци едно от колелата изскочи встрани и нарани човек. Още си спомняше пукането на разцепеното дърво, ужасните викове на пострадалия. Джеф беше единственият, който знаеше какво трябва да се направи, как се действаше в такива случаи. Бързо издаде няколко заповеди, съблече палтото си, разкъса ризата си на парчета за превръзки.

В този момент Джеф беше забелязал, че Джулия някак се затвори в себе си. Надяваше се това да е реакция от случилото се или дори да се е притеснила от голото му тяло. Но през нощта, когато размишляваше, осъзна, че всъщност тя се е ужасила от ръката му. Промяната в поведението й беше едва забележима, но все пак я имаше.

Беше преди почти десет години. Джеф не ходи повторно във Вирджиния, макар да знаеше, че накрая пак ще се върне. Нямаше намерение да открива дали Ваялид Гудуин е с по-широки разбирания по въпроса. Като се имаше предвид, че се е грижила за брат си, вероятно нямаше да се уплаши. Но той не искаше да го приеме просто защото беше виждала и по-лоши неща. Искаше му се за него да се мисли като за пълноценен човек. Като за всеки друг. Жестока ирония щеше да бъде, ако първата жена, която направеше това, се окажеше, че е една работеща жена от Масачузетс.