Лей Грийнууд - Ваялид

— Все още ми се иска да бяхме приели офертата отпреди шест месеца — каза Харлан.

— Това бяха жълти стотинки. Всички знаеха, че мината е изтощена.

— Трябвало е да послушаш партньора си, Чапман — каза Джеф, докато излизаше от тъмнината. — Той е много по-разумен от теб.

Чапман се извъртя, но преди да успее да вдигне ръка, Джеф му нанесе удар, който го запрати в стената на тунела. Чапман обаче беше здравеняк и се хвърли срещу Джеф, готов да стовари масивните си юмруци в лицето му. Джеф се отмести, след което удари Чапман в гърлото. Докато едрият мъж се опитваше да си поеме въздух, Джеф му нанесе няколко удара в тялото, които го повалиха на колене. Един последен удар в брадичката го изпрати в безсъзнание.

Джеф се огледа, готов да отбие атаката на Харлан, но такава не последва. Чиновникът бе взел шината от Ваялид и сега тя се намираше пред гърлото на Харлан. Малко по-силен натиск и той щеше да се задуши.

— Според мен трябва да ги хвърлим в шахтата — каза чиновникът, когато Чапман беше вързан и хвърлен в количката за руда.

— Как ще се качим на повърхността? — попита Ваялид.

— Обзалагам се, че онзи предател Том Блейк е на лебедката — каза чиновникът.

— Харлан ще ни помогне — заяви Джеф. — Той ще убеди Блейк да ме изтегли горе.

— Ако Блейк знае, че си в кофата, няма да го направи — възрази чиновникът.

— Тогава ще трябва да се погрижа да не разбере.

— Какво смяташ да направиш?

— Ще те оставя тук с Чапман.

— Добре. Ако не се върнеш до един час, ще го хвърля в шахтата.

— Както искаш. — Джеф се обърна към Харлан. — Ти каза, че не ти харесват всички тези убийства. Сега имаш възможност да го докажеш. Направи онова, което искам от теб, и аз ще се погрижа да не бъдеш обесен.

— Наистина ли можеш да го уредиш?

— Той е Рандолф — каза чиновникът. — Те могат всичко.

Джеф отведе Ваялид в един от страничните тунели.

— Не вярвам на Харлан. Той може и да не е искал да убива никого, но не се е опитал да спре Чапман. Ще сложа един дълъг прът в кофата. Когато стигнем на повърхността, искам веднага да го сложиш напречно на отвора на шахтата.

— Никога не съм правила такова нещо.

— Просто гледай да мине през дръжката на кофата и да се закрепи от двете страни на шахтата. Така ако Блейк реши да жертва Харлан, за да убие нас, кофата няма да падне в шахтата.

— Ти какво ще правиш?

— Ще се измъкна от кофата и ще спра Блейк, преди да направи нещо друго. Разбра ли какво се иска от теб? — Ваялид кимна. — Не се показвай до последната минута. Не искам Блейк да види, че в кофата има друг освен Харлан. Щом прехвърлиш пръта през отвора, веднага излез от кофата. Ако мога, ще ти помогна, но преди това трябва да се погрижа за Блейк. Да вървим.

Когато се върнаха при количката с руда, Джеф се погрижи Харлан да се намира далеч от сигналния звънец и сложи един дълъг прът в кофата. След това помогна на Ваялид да се качи, изчака Харлан също да влезе и най-накрая също се качи в кофата, като взе звънеца със себе си. Джеф позвъни един път, ясно и отчетливо, след което хвърли звънеца колкото можеше по-далеч в тунела.

— За да не можеш да му изпратиш друг сигнал — обясни той.

Лебедката очевидно беше ръчна и пътуването нагоре ставаше бавно.

— Наведи се — обърна се Джеф към Ваялид, когато бяха на пет метра от повърхността. — И не забравяй какво ти казах.

Джеф бутна Харлан пред себе си и клекна зад него. Той беше по-висок от Харлан, но се надяваше, че изненадата ще му даде предимство.

— Стой неподвижно, Харлан — каза той. — Когато кофата спре, кажи на оператора, че си се наранил и трябва да ти помогне да излезеш.

Харлан кимна, но колкото повече се приближаваха към отвора на шахтата, толкова по-малко му вярваше Джеф. Малко преди кофата да излезе на повърхността, Джеф протегна ръка и сграбчи Харлан за гърлото. Харлан се опита да разтвори пръстите му, но Джеф беше твърде силен за него. Пръстите му напипаха трахеята. Харлан се бореше отчаяно. Джеф го пусна, когато кофата излезе над повърхността.

Харлан се опита да извика, но звук не се чу. Докато Джеф изскачаше от кофата, той забеляза как Ваялид слага пръта напречно на отвора на шахтата. Сега трябваше само да стигне до Блейк.

Блейк хвърли само един поглед към Джеф и се затича надолу по хълма.

— Спрете го! — изкрещя Джеф към мъжете, които работеха в съседната мина. — Той се опита да убие жена.

— Той лъже! — каза Блейк, докато минаваше покрай мъжете.

— Аз съм Джеферсън Рандолф! Спрете този мъж!