Лей Грийнууд - Джейк

А може би прекалено много се притесняваше с това да закара стадото до Санта Фе. Бяха съвсем близо, имаше чувството, че ако протегне ръка, ще го достигне, но все още нещо можеше да се случи. Индианците и особено команчите се славеха с навиците си да крадат стадата пред самите стени на фортовете.

Сигурно беше заради Изабел. Без значение накъде летяха мислите му, те винаги се връщаха към нея. Водеше непрестанна битка със самия себе си. Как можеше да си мисли, че обича Изабел, когато дори самата мисъл за брак го караше да сънува кошмари? Не бе спал спокойно от седмици. Не можеше да си представи, че ще може да се наспи поне до края на живота си. Но не можеше да си представи, че докато дишаше, щеше да успее да си наложи да престане да мисли за Изабел. Душевната битка разкъсваше сърцето му на две. Преследваше го онзи сън за Изабел. Винаги бе един и същ. Бе толкова уморен, че се улови да дреме на седлото.

Мислеше си за други неща, а трябваше да се съсредоточи върху заличаването на следата си. Правеше точно това, когато първият изстрел разцепи тишината. Джейк погледна по посока на звука. Четирима мъже излязоха от горичката от борове и кедри, която се простираше по ниските хълмове от двете страни на долината, където минаваше стадото. Стреляха във въздуха и Джейк разбра, че искаха да подгонят стадото, да прогонят ездачите и да откраднат животните.

Трябваше да ги спре. Цялото му бъдеще зависеше от това стадо. Моментално в главата му нахлуха около дузина варианти как точно да стане това. Тогава видя пети мъж с пушка, който спря коня си на склона на хълма. Мъжът стреля, конят на Бък отстъпи назад, вдигна се на задните си крака и момчето падна.

Но той се опитваше да го убие!

Никое от момчетата не носеше пушка, освен Чет. Джейк не смяташе, че те имаха достатъчно опит, за да знаят как и кога да ги използват. Само той и Уорд носеха карабини, а Уорд бе останал назад с Изабел. Те нямаше да стигнат стадото преди обяд.

Джейк трябваше да спаси тези момчета сам. Имаше само един начин. Трябваше да прекара стадото между тях и крадците, но първо трябваше да свали мъжа с пушката от седлото.

Джейк изгуби няколко ценни секунди да измъкне карабината си и да отправи няколко прибързани изстрела по посока на мъжа. Не успя да го рани, но го накара да се скрие обратно сред дърветата. Несъмнено бандитът щеше да опита отново, но Джейк се надяваше да спечели достатъчно време, за да изведе момчетата от обсега на куршумите. Бързо прибра карабината си в кобура и пришпори коня си.

Когато стигна до Чет, момчето се опитваше да успокои кравите и да не им позволи да се разпръснат.

— Остави ги да тичат! — извика Джейк. — Насочи ги право към онези копелета! После вземи останалите и се връщай бързо.

— Но те ще откраднат стадото!

— Остави им го! Веднага щом стадото се впусне в бяг заведи момчетата при фургона, където са Уорд и Изабел. Провери дали Люк държи здраво конете. Без тях няма да можем да си върнем стадото.

— А ти какво ще правиш? — извика Чет.

— Бък падна.

— Няма да успееш, преди говедата да го стъпчат.

— Трябва да опитам. А сега се махай, преди да са започнали да стрелят по теб. Давай! — извика той, като видя Чет да се колебае. — Мъртъв няма да можеш да ми помогнеш да си върна стадото.

Джейк обърна коня си и се огледа, като търсеше начин да си проправи път през животните. Все още бяха спокойни, но скоро щяха да започнат своя бяг. Трябваше да стигне до Бък пръв. Един от крадците вече се доближаваше до стадото. Джейк извади карабината си и стреля по него над главите на животните. Конят на крадеца преплете крака и падна.

Джейк пришпори коня си и той затича толкова бързо, колкото му позволяваха силите. Говедата вече започваха да тичат. Можеше да си представи Бък под копитата им. Първите няколко животни го заобиколиха. Едно от тях го закачи, а останалите вероятно щяха да минат направо през него.

Трябваше да стигне там пръв.

Погледна към възвишението. Човекът с пушката се бе върнал и се готвеше да стреля.

Джейк вдигна ръка и посочи към мъжа на хълма.

— Наведи се! — извика към Бък, като се надяваше момчето да го чуе през тропота на копитата.

Бък се хвърли на земята точно преди изстрелът да изсвисти във въздуха. Едно теле, което стоеше точно до Бък, се приведе от болка, когато куршумът го докачи близо до рогата. Когато наближи Бък. Джейк забави коня си. Наведе се над седлото и протегна ръка.

— Качвай се! — извика той.

За няколко безценни секунди конят застана на място. Бък буквално изпълзя зад Джейк.