Лей Грийнууд - Уорд

След това срещна Уорд и всичко се промени.

Беше обвинила Уорд, че се е самозабравил, но самата тя също се бе поддала на вихъра на безумната им страст, пламнала толкова внезапно.

Тогава бе прекалено млада, за да разбере, че хората не обичаха да провалят плановете и намеренията им, че младите мъже с крехко его не обичат годениците им да ги отхвърлят заради някой друг, че някои мъже са готови да повярват на една жена, която познават само от два дни, а не на семействата си, които са познавали през целия си живот.

Не, тя вече не беше същото младо момиче, но все още го обичаше.

Мисис Прут я посрещна на вратата.

— Докторът каза да не те допускам до леглото, докато не те съблека и не изваря дрехите ти.

Марина не можа да се удържи и се усмихна. Уорд не се отказваше да се грижи за нея, дори и когато не беше наблизо.

— Ела да минем през кухнята. Вече съм приготвила водата.

Марина бе прекалено изморена, за да протестира. Ако искаха да се отнасят с нея като с малко момиче, тя нямаше нищо против. Всъщност нямаше нищо против някой друг да взема решенията вместо нея. Дори и най-маловажните. Позволи на мисис Прут да й помогне да се съблече. От два дена не бе сваляла дрехите си. Жената на кмета незабавно сложи дрехите във вряща вода в огромния съд върху печката.

— Докторът каза, че дрехите трябва да се сложат в гореща вода. Каза също, че не трябва да поемам никакъв риск, особено след като си била цял ден с болните деца.

Марина с учудване слушаше мисис Прут, която сега постоянно цитираше Уорд и изобщо не поставяше под съмнение думите му. Марина с удоволствие се потопи в топлата вана. Почти веднага почувства как схванатите й мускули започнаха да се отпускат.

— Чух, че малката Кати Донсън е починала — започна мисис Прут, докато изтриваше гърба на Марина. — И другите ли ще умрат?

— Твърде рано е да се каже.

— Те винаги са били много бедни, но не са лоши хора. Мислиш ли, че причината за всичко това е мръсотията?

— Вероятно са прихванали болестта от онези хора от фургона.

— Те също бяха мръсни. Забелязах, когато тези хора дойдоха да разпитват за пътя. — Жената замълча за момент. — Надявам се малкият Джо да се оправи. Елинор и съпругът й чакаха десет години за това дете. Ако момчето умре, това ще ги убие.

— Ако някой може да го спаси, това е Уорд.

— Имаш голяма вяра в този мъж и не би трябвало да се отнасяш толкова лошо с него като със съпруг.

Марина изобщо не се бе замислила за това, когато за пръв път научи за избухването на холерата. Инстинктивно се бе обърнала към Уорд. Предполагаше, че наистина имаше голямо доверие в него Всички му вярваха и се уповаваха на него.

— Уорд е бил един от най-добрите студенти в медицинския курс. Ако някой знае какво да прави, това е той.

Ставаше й все по-трудно да мисли. Умората надвиваше ума й като приливна вълна и замъгляваше съзнанието й. Мисис Прут продължаваше да говори, но гласът й долиташе от все по-далеч и по-далеч.

— Хората са толкова изплашени, че не излизат от домовете си. Правят го само когато спешно се налага. Лестър затвори железарията си. Лангранд затвори смесения си магазин. Чух, че може да затворят и кръчмата. Знаеш, че това означава, че нещата наистина са много лоши. Хората винаги искат да изпият едно питие, когато имат неприятности. Поне мъжете постъпват така. И жените могат да го направят, но, разбира се, тайно. Инак не е прието жените да пият, нали така? Просто не изглежда правилно.

Марина можеше да й каже, че много неща в този свят не изглеждат нито правилни, нито справедливи, но беше твърде уморена да мисли за тях точно сега. Щеше да говори за това утре.

Косата на Уорд бе влажна, но той нямаше сили дори да я изсуши. Бе оставил мисис Прут да заеква от смущение, облечена само с една от ризите на мъжа си, докато той с мъка изкачваше стълбите. Ако не беше толкова изморен, той сигурно щеше да се разсмее на гледката. Трябваше обаче да й отдаде дължимото. Тя не се бе оплакала, че трябва да сгрее вода за него или да излезе от кухнята, докато той се къпеше.

— Само след минутка ще сложа дрехите във вряща вода — бе казала тя. След това го бе измерила с подозрителен поглед. — Къде ще спиш?

— В леглото на Танър — бе отвърнал той, без дори да се замисли.

— Но неговото легло е в стаята на майка му.

Сега Уорд разбра причината за строгия й поглед.

— Знам, че Марина е твоя жена, но точно сега тя не те иска. Защо го прави, не е моя работа, но няма да позволя който и да е мъж да се възползва от една жена в собствения ми дом.