Лей Грийнууд - Уорд

Уорд едва събра сили да й се усмихне.

— Аз съм прекалено изтощен, за да се възползвам от когото и да било, дори и от такава красива жена като Марина.

Изражението на мисис Прут не се смекчи.

— Искам да я убедя да се върне при мен. Последното нещо, което мога да направя, е да се възползвам от нея.

Намръщеното лице на мисис Прут разцъфна в усмивка, когато съпругът й влезе в кухнята.

— Как са децата на Джонсън? — попита мистър Прут.

— Баща им е по-добре, но опасността за другите деца не още не е преминала — отвърна Уорд.

— Ами малкият Джо Олуел? — попита мисис Прут.

— Не бих могъл да кажа. Чули ли сте за още случаи на холера?

— Не.

— Все още е рано — промърмори Уорд.

Започна с мъка да се изкачва по стълбите, като очакваше да се строполи безчувствен в леглото в момента, когато го достигне. Но гледката на дълбоко спящата Марина го спря.

Ранната утринна светлина се процеждаше през прозореца, като осветяваше част от стаята, а други части оставяше в полумрак. В лъчите от светлина танцуваха прашинки. Един от тези лъчи достигна възглавницата, само на няколко инча от лицето на Марина. Уорд спусна пердето, защото не искаше слънчевите лъчи да я събудят.

Винаги би смятал, че е много красива, но сега изглеждаше прекрасна като горска нимфа. За момента тревогите й бяха забравени и тя изглеждаше като ангел — спокойна и по детски невинна. Уорд се приближи до леглото й. Искаше да я докосне, въпреки че осъзнаваше, че няма право на това.

Но нещо вътре в него отказваше да се подчинява на определените норми на поведение, значение имаше само собственото му желание. То го тласкаше напред, докато достигна леглото й.

Марина лежеше по гръб, бе обърнала глава на една страна. Пролетната сутрин бе топла и може би затова бе изритала завивките и те бяха паднали на пода. Уорд ги вдигна и ги сложи в долния край на леглото. Почувства вина, като че ли бе нарушил уединението й, но не се обърна. Не можеше.

Тя беше прекалено красива.

Тънката памучна нощница не можеше да скрие формите и меките извивки на тялото й Тялото му се напрегна от желание. За миг умората и желанието да се потопи в дебрите на съня отстъпиха на пламналата страст.

Уорд не можа да се удържи. Протегна ръка и докосна леко нейната, която лежеше на корема, тъничка и бяла като алабастър. Гърдите й съблазнително издуваха нощницата и просто го подканяха да ги докосне. Уорд протегна ръка и върховете на пръстите му лекичко докоснаха мекия плат. Изгаряше от желание да помилва розовото зърно, което се виждаше през прозрачната материя.

Но в следващия миг той отдръпна ръката си. Докосна лекичко страната й и пръстите му усетиха допира на гъстата й черна коса, която се бе пръснала по възглавницата.

Но това не му беше достатъчно. Искаше нещо повече. Не би могъл да заспи, ако не получеше нещо повече.

Уорд се приведе напред, докато почувства топлия дъх на Марина върху кожата си. Позволи си най-лекото копринено докосване до устните й. Те бяха топли, меки, подканящи.

Бе тръгнал по опасна пътека. Но това не можеше да го спре. Вътрешната му нужда го караше да направи това, което знаеше, че Марина не би му позволила.

Целуна я нежно, дълго, страстно. Беше като целувка на младо момче, което едва смееше да диша, изплашено, че няма да го направи както трябва, страхуващо се, че ще бъде отхвърлено, сигурно, че не е достойно за такова доверие, и все пак неспособно да се отдръпне.

Устните й бяха като божествен нектар.

Марина се размърда в съня си. Уорд застина неподвижно.

Ако се събудеше и го завареше да я целува, Марина без съмнение щеше да побеснее от гняв. Нямаше да приеме никакво извинение от негова страна.

Но въпреки това не можеше да се отдръпне Не още. След като веднъж бе вкусил устните й, не можеше да не го направи отново. Опасността нямаше значение. Трябваше да я целуне отново.

Уорд се опита просто да докосне леко устните й със своите. След първата целувка се опита да се отдръпне. Но бе стигнал дотам, че повече не можеше да контролира страстта и желанието си към нея. Целувката му се задълбочи, имаше нужда от още, от всичко. Свободната му ръка обхвана лицето й и я привлече към себе си за дълга, изпиваща целувка.

Марина започна да се пробужда, като бавно излизаше от дълбочините на съня и пълното изтощение, което все още я държеше в плен.

Това, което тя направи в следващия миг, беше напълно неочаквано. Марина протегна ръце, обви врата му и го привлече към себе си. Уорд бе сигурен, че тя е твърде замаяна, за да осъзнава какво върши, но не се отдръпна. Щеше да я държи в прегръдките си, докато бе възможно.