Уилям Грифин - По заповед на президента

— Може ли да използвам онзи телефон?

— Да, разбира се, сър.

Той набра номера по памет и миг по-късно чу:

— Авиация „Лиймс“.

— Кой е на телефона?

— Ралф Портър.

— Ралф, тук е Фернандо Кастило.

— С какво мога да ви помогна, дон Фернандо?

— Можеш да ми кажеш, къде, по дяволите, е моят „Лиър“. Аз съм на „Лав“, а той не е тук.

— Изчакайте секунда да проверя, сър.

„Провери, кучи сине! Като харча толкова пари за теб, трябваше не само да ми осигуриш самолета, щом го искам, но трябва да знаеш къде е и без да проверяваш.“

— Дон Фернандо?

— Да?

— Излетял е от Нюарк преди около час, сър. Което означава, че ще се приземи тук след около два часа.

— Случайно да знаеш какво е правил самолетът ми в Нюарк?

— Да, сър. Доня Алисия е пътувала с него дотам, сър. Казала, че трябва да хване полета на „Пан Американ“ за Франкфурт в шест часа и няма друг начин да успее.

— Разбира се. Сигурно ми се е изплъзнало от ума. Много ти благодаря.

— Мога ли да направя нещо друго за вас, сър?

— Не, благодаря.

Той остави слушалката, после отново я вдигна и набра друг номер по памет.

— Жаклин, аз съм — каза той. — В този ред, обади се на генерал Стивънс във Форт Сам и го запитай къде в Германия трябва да отида. Той ще разбере.

— Германия? — запита Жаклин Санчес, която беше негова секретарка от двайсет години.

— Германия. После ми запази място на следващия самолет, който излита от „Далас-Форт Уърт“ в посоката, в която трябва да замина.

— Не знам какви директни полети има от „Далас-Форт Уърт“ за Германия — каза Жаклин. — Защо не вземете „Лиъра“ и не отлетите за Ню Йорк?

— Защото проклетият „Лиър“ е на път обратно от Ню Йорк и ще бъде в Сан Антонио чак след два часа.

— Усещам, че сте недоволен — каза тя. — Мога ли да направя нещо за вас?

— Само ми запази място на следващия проклет самолет за Германия, Джаки.

— Смятайте го за направено. Къде сте?

— Аз съм на проклетото летище „Лав“ и смятам да взема такси, за да се върна на проклетото „Далас-Форт Уърт“.

— Много е да се използва два пъти думата „проклет“ в едно изречение, сър. Сигурно сте много ядосан.

— Алисия е на път за Германия, за да види сина на Хорхе.

— О, мили Боже!

— Да, точно така!

— Обадете ми се, когато стигнете на „Далас-Форт Уърт“. Ще уредя всичко, докато стигнете там.

— Благодаря, Джаки.

— Хорхе е имал дете? — запита тя.

— О, Господи, Джаки, надявам се това дете наистина да е негово.

— Ще кажа една молитва — каза Жаклин и линията заглъхна.

Къщата в гората

Близо до Бад Херсфелд

Крайс Херсфелд-Ротенбург

Хесе, Западна Германия

18:50, 13 март 1981

Портиерът не искаше да пусне мерцедеса на Лустръс да мине, защото нямаше разрешение от къщата. Когато то най-после дойде и стигнаха до къщата, Карл Вилхелм фон унд зу Госингер ги чакаше на каменната веранда.

— Добър вечер — каза той.

— Здравей, Карл — каза майор Нейлър.

— Съжалявам, но мама не приема днес — каза момчето.

— Ние наистина искаме да говорим с нея — каза Нейлър. — Може ли да влезем?

— Разбира се.

То отвори вратата, после ги последва в къщата.

— Не вярвам да познавам дамата — каза то, когато влязоха в къщата.

— Карл — поде Нети, — това е твоята…

— Карл, аз съм баба ти — каза Алисия Кастило.

— О!

— Ако знаех за теб, щях да дойда много по-скоро — каза Алисия. — Може ли да те прегърна и да те целуна?

— Предпочитам да не го правиш — каза момчето.

— Исусе, Карл! — каза Нейлър.

— Всичко е наред — каза Алисия.

— Карл — каза Нети, — наистина бихме искали да видим майка ти за малко.

— Мама не се чувства добре — каза момчето.

— Разбираме, Карл — каза Елейн Нейлър.

— Наложи й се да пие не само хапчета, но и много алкохол — каза момчето.

— Карл — каза Алисия, — заведи ме при майка си.

Той я погледна, после каза:

— Щом настоявате.

В стаята, както си спомняше Алисия по-късно, миришеше на коняк. Ерика фон унд зу Госингер лежеше в леглото на една страна и вдигна глава, когато светлината от коридора влезе в затъмнената стая.

— Кой е? — запита тя на немски. — Излезте и ме оставете на спокойствие!

— Съжалявам — каза Алисия. — Не говоря немски.

— Коя сте вие? — запита фрау Ерика на английски, но крайно нелюбезно.

— Аз съм майката на Джордж, скъпа — каза Алисия. — Дойдох да се погрижа за теб и Карл.

Фрау Ерика, не без усилие, успя да седне в леглото и да запали нощната лампа.