Уилям Грифин - Заложникът

— Ами материалите ми?

— Много си упорит — сопна се Кастило. — Въпросът обаче си го бива. Господин Хауъл, днес следобед, — когато отидете с него в апартамента му, господин Юнг ще ви предаде едни документи, които в момента са строго секретни по заповед на президента. Съхранявайте ги, докато реша как да ги върна в Щатите. Може би най-добре по дипломатически куриер.

— А какво ще стане с тях в Щатите?

— Каквото реши президентът.

— Което означава, че ще потънат в някоя от черните дупки на дипломацията.

— Не, ще направим друго — отвърна Кастило. — Полковник Торине, ще отидете ли с Хауъл и Юнг в апартамента на Юнг да вземете материалите на Юнг? Така ще ги вземем с нас.

Торине вдигна палци в знак на съгласие.

Кастило кимна.

— Приключихме с този въпрос, Юнг. Нали разбра?

Юнг въздъхна тежко.

— Добре. Сега да се върнем на щурмовия екип. Те двамата — Чарли посочи Кранц и Кенсингтън — имат основни познания в тази област. Затова ще участват. Което означава, че няма да бъдат на радиостанциите по време на нападението. Ще ги нагласите ли така, че някой друг да ги поеме вместо вас?

— Няма проблем, господине — отвърна сержант Кенсингтън.

— Едната радиостанция ще вземем с нас. Остава да решим къде да оставим втората. Може би тук? Просто насочвате антената към прозореца, както във „Фор Сийзънс“.

— Добре, господине. Ще опитам.

— Само че ако Милър или някой друг в Щатите се опита да разговаря с вас, няма да се получи, нали? Не искам никакви спънки и пречки по време на операцията.

— Разбрано, господине — кимна Кенсингтън.

— Колко е голяма антената? — попита Хауъл.

— Малко по-голяма от сателитна телевизионна антена — уточни Кенсингтън.

— Аз имам заден двор — отвърна Хауъл. — Оградата е висока. Ще стане ли там?

— Къде ви е къщата? — попита Кастило.

— В Караско, близо до апартамента на Юнг.

— Добре, вие оставате базовият ни оператор. Кенсингтън тръгва с вас, за да ви покаже как работи радиостанцията.

И двамата мъже кимнаха.

— Джак Бритън може да се справи с „Кар–4“, така че тръгва с нас, освен това се ориентира много добре в тъмното. Тони, ти ще дойдеш ли?

— Разбира се.

— Позволете да дойда и аз — обади се ефрейтор Лестър Брадли. — Никога не съм стрелял с „Кар–4“, но съм безпогрешен с „М–16“ и „Берета“, а в Ирак бях най-добрият от целия стрелкови взвод. Главно с „Ремингтън“, модел 700, модифициран за морската пехота.

— Бил си снайперист в Ирак, така ли? — попита сержант Кранц, неспособен да повярва.

— Нямаме снайперисти в корпуса, сержант. На най-добрите ни дават снайпери.

— Нали имаме „Ремингтън“? — попита Кастило.

— Аз имам — отвърна Кранц.

— В такъв случай, Лестър — отвърна Кастило, — ти си точно човекът, който ми трябва. Ще вземеш оръжието на сержант Кранц, намираш си прикритие, от което да наблюдаваш… Нали имаме бинокъл, Кранц?

Кранц кимна.

— И очила за нощно виждане. От новите са, много добри очила.

— Провери дали ефрейтор Брадли знае как да ги използва — нареди Кастило. — Той ще пази „Рейнджъра“, докато сме в къщата.

— Господине, тъй като става въпрос за пушката на сержант Кранц — обади се отново Брадли, — може би той ще предпочете да пази хеликоптера, а аз мога да се включа в екипа.

— По време на специални операции, Брадли — отвърна много сериозно Кастило, — нищо не става по желание. Сержант Кранц не е най-подходящият човек, който да пази хеликоптера. Ти си по-подходящ.

— Слушам, господине — отвърна без всякакъв ентусиазъм Брадли.

— Рикардо, ти искаш ли да дойдеш с нас? — попита Кастило. — Доколкото знам, нямаш опит в подобни операции.

„Моля те, много те моля, кажи «не». Ако нещо се скапе, теб ще те опукат пръв. А никак не ми се иска да обяснявам на Abuela как и защо се е случило. Още по-лошо ще бъде, ако трябва да съобщя на баща ти.“

— Нямам, наистина — призна младият агент от „Наркотици“. — Но съм минал пълния курс на обучение.

— Школа към Агенцията за борба с наркотиците… има ли такова нещо?

— Има и обучението е много сериозно. Но исках да кажа, че съм минал курса за рейнджъри в Бенинг и Хълбърт Фийлд. Дон Фернандо ще ти каже колко е тежко там. Да, много ми се иска да дойда. Не се притеснявай за мен.

— Добре, идваш с нас.

Той погледна Фернандо и забеляза, че братовчед му го наблюдава. Кастило сви едва забележимо рамене. Фернандо наклони глава на една страна.

„Мисли същото, каквото мисля и аз.

Няма какво друго да е.“

— Значи екипът ще се състои от седем души, нали така? — попита Дарби. — Плюс Брадли в хеликоптера, осем. Нали имате достатъчно черни костюми, оръжия и очила за нощно виждане?