Уилям Грифин - Заложникът

— Господин Кенет Лауъри, шеф на охраната, ще подготви доклад, в който ще фигурират всички сведения, с които разполагаме до момента, и ще бъде изпратен във Вашингтон през сателита до час.

— Ще уведомявам отдела или по телефона, или през сателита, щом разбера нещо ново по случая.

— Разговарях с посланик Макгрори в Монтевидео. В момента проверява дали някои от агентите на ФБР на работа в посолството му имат опит с отвличания и ако имат, ще ги изпрати незабавно.

Замълча за миг и продължи.

— Струва ми се, че това е всичко. Вие искате ли да попитате нещо, господин Рейнолдс?

— Не, господин посланик. Мисля, че обобщихте всичко. Ще предам меморандума на секретаря възможно най-бързо.

— В тази връзка, господин Рейнолдс, нямам нищо против фактите от доклада ми да бъдат надлежно обсъдени, но държа меморандумът от това обаждане да бъде предаден лично на секретаря. Разбирате ме, нали?

— Да, господине. Ще бъде предаден лично на секретаря. Няма да минава по каналния ред.

— Благодаря ви, господин Рейнолдс.

Посланик Силвио затвори телефона, който му осигуряваше обезопасена връзка, и посегна към централата, която щеше да го свърже с посолството. Натисна едно от копчетата.

— Обажда се Силвио. Изпратете незабавно кола в резиденцията, ако обичате. И уведомете господин Лауъри, че отивам в дома на господин Мастърсън.

Стаята за закуска

Президентски апартамент

Белия дом

Пенсилвания авеню 1600, СЗ

Вашингтон, окръг Колумбия

08:15, 21 юли 2005

— Я пак ми обясни за тази работа със съпругата на дипломата — обърна се президентът на Съединените щати към заместник-директора на Централното разузнаване, който току-що бе приключил с представянето на доклада за данните от разузнаването.

Заместник-директорът отново прочете параграфа от доклада, в който се съобщаваше за отвличането на госпожа Мастърсън. Това бе сбит вариант на меморандума, подготвен от служител на „Южен конус“ за държавния секретар.

Когато заместник-директорът приключи, президентът попита:

— Това ли е всичко?

— Има още малко сведения, господин президент, но не са включени в доклада.

Президентът замахна нетърпеливо с пръстите на лявата си ръка, за да покаже, че иска да чуе подробностите.

— Докато бях в Ленгли, господин президент, се обади агентът ни в Буенос Айрес. Беше пет и трийсет наше време, осем и трийсет в Аржентина. Разговарях с него лично. Той каза, че от аржентинската полиция са се задействали — както той се изрази, „погнали са обичайните заподозрени“ (въпреки че от похитителите няма никаква вест), че двама агенти на ФБР от посолството в Монтевидео са пристигнали с първия полет рано сутринта.

— Защо?

— Очевидно в посолството в Буенос Айрес няма агенти на ФБР, господин президент. Докато в Монтевидео са шестима.

— Каква е цялата тази работа, Тед? — попита президентът.

— Нямам никаква представа, господин президент. Сигурен съм, че в най-скоро време ще мога да ви съобщя нови подробности.

— Разпали любопитството ми — призна президентът.

— И аз съм много любопитен, господин президент. Може да ви прозвучи ненормално, но е самата истина. Ако искате, ще ви позвъня веднага, щом науча нещо.

— На всяка цена, Тед. Благодаря ти.

— Добре, господине. Това всичко ли е, господин президент?

— Освен ако не искаш още една чаша кафе.

— Ще пасувам, господин президент, благодаря ви.

— И аз ти благодаря, Тед — отвърна президентът.

Остана да гледа след заместник-директора, докато излизаше от стаята, а след това — реши го напълно спонтанно — доля кафе в чашата си.

— Защо не? — подхвърли той на глас и посегна към телефона.

— Бихте ли ме свързали с държавния секретар?

— Добро утро, господин президент — поздрави Натали Кохън, когато се обади.

— Натали, кажи ми какво знаеш за отвлечената съпруга на дипломата.

— Не беше ли включено в доклада на разузнаването?

— Беше. Какво става?

— Късно снощи разговарях с посланика, господин президент. Той — май е редно да кажа „те“ — не знаят много. Господин Силвио ми обясни, че отвличанията там са често срещано явление и се надява да става дума за пари. Помолих го да ми позвъни веднага щом разбере нещо ново, но не се е обаждал.

— С риск да прозвучи грубо и безчувствено, по-вероятно е някой ненормален да се опита да убие посланика или дори съпруга на жената, но…

— Посланикът каза съвсем същото, господин президент. И той не разбира какво става.