Уилям Грифин - Ловците

— Как го елиминира?

— С изстрел в главата, господине.

— Не беше ли по-сигурно да се прицелиш в тялото?

— Обмислях и тази възможност, но не бях на повече от седемдесет и пет метра, така че нямаше да има проблем да уцеля.

— Това ли е всичко, което направи, ефрейтор?

— Не, господине. Елиминирах и втори от лошите около петнайсет секунди по-късно.

— С нов изстрел в главата ли?

— Да, господине.

— Питам просто от любопитство, ефрейтор — продължи Макнаб. — Ти без опора ли стреляше?

— Да, господине. Нямаше време да глася стойката и да коленича.

— Подполковник Кастило е казал на господин Д’Алесандро, че си му спасил живота. Двамата със старши сержант Дейвидсън сме стари приятели на подполковник Кастило и сме ти много благодарни, нали така, старши сержант?

— Да, господине. Наистина сме много благодарни.

— Просто си изпълнявах задълженията, господине.

— Погребението на сержант Кранц е в шестнайсет часа днес в Арлингтън. Ако старши сержант Дейвидсън може да се лиши от помощта ти тук, дали не искаш да дойдеш с нас с господин Д’Алесандро?

— Искам, господине. Много ми се иска да му отдам последна почит.

— Имаш ли парадна униформа?

— Имам, господине, но не е приготвена.

— Сигурен съм, че старши сержант Дейвидсън ще поръча да я изгладят и до дванайсет да си готов. Става ли така, Джон?

— Разбира се, господине — отвърна старши сержант Дейвидсън.

Международно летище „Ферихеги“

Будапеща, Унгария

16:55, 6 Август 2005

Унгария е член на Европейския съюз. Затова не се налагаше Ото Гьорнер и Карл В. фон унд зу Госингер да минат през митнически и паспортен контрол, след като въздушното такси ги остави на терминала.

Проверката се оказа съвсем кратка. Служителят, който се качи на борда, набързо сложи печати в паспортите им и съобщи:

— Шофьорът ви чака, господин Гьорнер.

Дори не погледна багажа, който пилотът и вторият пилот вече сваляха по стълбите.

— Благодаря, че ни докарахте и ми показахте пилотската кабина — заговори Кастило на английски и подаде ръка на пилота.

— За мен беше истинско удоволствие, подполковник — отвърна пилотът на английски с американски акцент.

— Може някой път отново да полетим заедно.

— Когато кажете. Имате номера ни.

На полета от Лайпциг нямаше други пасажери, затова Кастило се запита дали е съвпадение, че самолетът „Чесна Сайтейшън III“ е бил изпратен да ги вземе, защото в момента не е имало по-малък самолет, а Монтвейл бе наредил да поемат заявките му, без да се съобразяват с останалите пътници.

Веднага след като излетяха, той отиде в пилотската кабина и попита на английски:

— Има ли някакъв шанс да остана на дясната седалка и да ми разясните какво има по контролното табло?

Вторият пилот се обърна към пилота, изчака го да кимне и без да каже и дума, стана от мястото си.

— Много благодаря — обърна се Чарли към пилота, докато сядаше и си слагаше коланите.

— Нещо специално ли искате да ви покажа, подполковник? — попита пилотът на английски, без да се преструва, че не е служител на Агенцията или че Кастило е германски бизнесмен, който се казва Госингер и се възползва от услугите на въздушните таксита.

— Колко време според вас ще е необходимо, за да покажете на един пилот каквото трябва — няколкостотин часа на малък самолет — та да се чувства спокоен, когато е от дясната страна?

— Тези самолети са много подходящи — обясни пилотът. — Малки са, маневрени, въпреки че понякога им трябва доста време, докато отлепят от земята, но в никакъв случай не се управляват трудно. Времето зависи от опита и от човека. Въпреки всичко няма да е много.

— Ще съм ви много благодарен, ако ми позволите да остана тук и да гледам, докато кацнем в Будапеща. Възможно ли е?

— Нали знаете как се работи с радиото? — попита пилотът, а когато Кастило кимна, той му посочи да сложи слушалките, посочи джипиес екрана, където се виждаше местоположението им — над Дрезден — магистралата на Нюрнберг, близо до Чемниц.

„Монтвейл ще научи, че съм искал да остана в пилотската кабина, но ще го отдаде на момчешкия ми ентусиазъм към всичко, свързано с летенето“.

— Добър ден, господин Гьорнер. — Шандор Тор ги чакаше на терминала на гражданската авиация. — Колата е точно пред входа.

— Шандор, запознай се с хер фон унд зу Госингер — започна Гьорнер. — Хер фон унд зу Госингер, този господин е Шандор Тор, който трябваше да опази Кочиан и да не му позволява да се спъва в проклетото си куче.