Уилям Грифин - Ловците

— Господин Гьорнер… — започна Тор, силно притеснен и много смутен.

— Освен това, искам да ми телефонираш незабавно, независимо кое време е, ако се случи нещо необичайно на господин Кочиан.

— Господин Гьорнер… — започна отново Тор, ала Ото го прекъсна за втори път.

— Защо не задържим разговора, докато тръгнем към болницата? — предложи Гьорнер. — Тогава ще ни разкажеш всичко.

— Иска ми се господ да ме бе пратил в болнично легло до господин Кочиан — призна чистосърдечно Тор.

„Струва ми се, че те харесвам, Шандор Тор“, помисли си Кастило.

През 2002 година Ото Гьорнер, макар и неохотно, трябваше да признае пред себе си, че Ерик Кочиан, вече на осемдесет, има нужда от защита — трябваше да бъде защитаван от самия себе си.

Старецът обожаваше американско уиски — особено „Джак Даниълс Блек Лейбъл“ — и да натиска газта до дупка на мерцедесите си. Комбинацията от уиски, забавените от възрастта рефлекси и лошата видимост нощем бяха причината за пет или шест катастрофи, последните две — наистина забележителни. След последната се бе озовал в болница и му бяха отнели шофьорската книжка.

Ото Гьорнер бе дошъл в Будапеща и бе потърсил Шандор Тор веднага след като се отби в стаята на пострадалия.

— Налага се да предприемем нещо, ако не искаме да се убие — бе заявил Гьорнер. — Съвсем скоро ще му върнат книжката — той много добре знае кой политик къде е скрил любовницата си. Трябва да оправим тази работа и да не допуснем подобно нещо да се случи.

— Искате да кажете да му намерим шофьор ли?

Гьорнер кимна.

— Успех, господин Гьорнер — бе казал Тор. — Радвам се, че няма да съм аз този, който ще му съобщи тази новина.

Гьорнер се бе усмихнал и очевидно замислен над онова, което възнамеряваше да каже, не бе отговорил веднага.

След това вдигна поглед.

— Искам да ти кажа какво изтърси преди малко. Не за пръв път е няколко крачки пред мен.

Тор изчака Гьорнер да продължи.

— „ Преди да си казал и дума, Ото, заяви той в мига, в който отворих вратата, Държа да ти кажа, че ще се примиря “.

— Не мога да повярвам — възкликна Тор.

— „Шандор Тор ще ме вози“ — цитира Ото.

— Няма да стане — бе заявил категорично Тор, ужасен от тази мисъл.

— Казах му, че ти си шеф на охраната, не шофьор — отвърна издателят.

— И?

— „ Ти да не би да си въобразяваш, че не знам? — продължи да цитира Гьорнер. — Като директор на сигурността, той е въоръжен. Вече съм прекалено стар и за това. Освен това на Шандор може да му се има доверие, защото знае да си държи устата затворена и не разправя нито къде ходя, нито с кого говоря. Не искам някой таксиметров шофьор да подслушва разговорите ми. Освен това Шандор е вдовец. Като ме разкарва напред-назад, може и да пообърка сексуалния си живот, но поне като се прибере, няма да весели жена си с приказки какво е направил Кочиан днес и с кого “.

— Тая няма да я бъде, господин Гьорнер — повтори ужасеният Тор.

— Предупредих го, че ще кажеш точно това — отвърна Ото. — А той отговори: „Аз ще се оправя с Тор“.

— Не, много съжалявам, но това просто няма да стане.

— Шандор, ти имаш ли представа откога Ерик Кочиан е свързан с „Госингер“?

— Не точно. Знам, че е от много отдавна.

— Бил е заедно с Oberstleutnant Херман Вилхелм фон унд зу Госингер пред Сталинград — уточни Гьорнер. — Запознали са се на заледения под на едно мазе, което се използвало за болница. И двамата били тежко ранени.

— Знам, че шефът е участвал в обсадата на Сталинград…

— Ерик бил младок на осемнайсет — продължи Гьорнер. — Двамата с полковника били откарани на един от последните полети. Полковникът бил изписан и пуснат в домашен отпуск. Отишъл да посети приятел в армейската болница в Гисен и попаднал на Кочиан. Очевидно Ерик е направил нещо за полковника при Сталинград — нямам представа какво, но полковникът му бил задължен — затова уредил да го назначат във военнопленническия лагер, който щял да командва. Другата възможност за Кочиан била да го върнат на Източния фронт.

— Краят на войната ги заварил в лагера, където били пленени от съюзническите войски. Кочиан бил освободен пръв. Прибрал се у дома си във Виена и видял, че катедралата „Свети Стефан“ е разрушена от американските бомби, че операта е съсипана, че домът му е сравнен със земята. Цялото му семейство, всички приятели били мъртви.

— Господи! — възкликна тихо Тор.

— Единственият му приятел на този свят бил полковникът. Затова се върнал в Германия, във Фулда. Печатарските преси на „Фулда Тагес Цайтунг“ били в мазето на полуразрушена сграда. Ерик пристигнал около ден, след като американците дали разрешение на полковника да поднови издателската си дейност. Били открили името му в списък на СС с хора, които да бъдат екзекутирани за антинацистка пропаганда, следователно той бил тъкмо човекът, който щял да им свърши работа при издаването на вестник.