Уилям Грифин - Ловците

— Струва ми се, че да — отвърна Дарби. — Какво става?

— Солес на всяка цена да вземе мобилен, на който мога да му звъня от този.

— И беемвето, и „Трафикът“ имат радиостанции. Не знаеш ли?

— Не. Не знам как се работи с тях, а и нямам време да се уча.

— Не искаш ли компания за екскурзията?

— Не. Останалите да сте с повишено внимание. Много е възможно екскурзията да е режисирана, за да са по-малко хората, които пазят Кочиан. А засега приоритетът ни е да го опазим жив.

Алекс Дарби се замисли над чутото.

— Няма ли да ми кажеш какво става?

— Първо трябва да разберем дали Певснер е един от що-годе добрите или безскрупулният мръсник, както твърдят повечето хора.

— И как смяташ да го направиш?

— След малко ще разберем — отвърна Кастило и добави: — Току-що излязохме на шосе 8. — След тези думи затвори.

Когато пристигнаха във вилата в кънтри клуб „Майерлинг“, Кастило видя, че „Трафикът“ е паркиран на алеята така, че да скрива входната врата. Имаше достатъчно място да спре и беемвето и спокойно да се отвори вратата му. Никой от улицата не можеше да види беемвето.

— Лес, спри между „Трафика“ и къщата — нареди тихо Кастило.

— Слушам, господине.

Вратата на къщата бе затворена и Кастило не видя нито Дейвидсън, нито Кенсингтън. Щом Брадли спря автомобила и Чарли понечи да отвори, Дешамп докосна ръката му и посочи вана.

Задната врата бе отворена и Дейвидсън бе готов да се прехвърли в беемвето.

Кастило му махна.

— Има още място във вана — обясни той.

Дешамп отвори вратата, заобиколи тичешком беемвето и бързо се качи в „Трафика“.

— Не, Макс! — нареди строго Кастило, пресегна се над кучето и отвори другата задна врата.

Макс погледна и двете врати, през които можеше да излезе, и, изглежда реши, че не е разбрал намерението на Кастило — че Кастило му е казал „Давай, Макс!“

— По дяволите! — възкликна Чарли и последва Макс във вана. Алфредо се бе настанил на третата редица седалки.

— Ще се срещнем с Александър Певснер — обясни той. — Очакват — Дешамп, Мунц и аз — да сме в беемвето. Затова ще пътуваме във вана. Ако нападнат беемвето — което е много възможно — просто се изнасяте по най-бързия начин. Ако ни причакват, най-вероятно бивши убийци от Щази, ще са най-добрите. Колкото и да ми се иска да ги спипаме, в момента не ми трябва престрелка, след която да оставим купчина трупове.

— Къде очакваш нападението, подполковник? — попита Джон Дейвидсън. — Някъде по пътя ли? На магистралата може би?

— Сега ще разберем — отвърна Кастило, извади мобилния и натисна копче за автоматично избиране, след това включи на говорител.

— Hola? — чу се гласът на Певснер.

— На всяка цена трябва да се отървеш от руския акцент — заяде се Кастило. — Звучи доста шантаво.

— Кажи.

— Разкажи ми повече за апартамента, който държиш в „Шератон“?

— Алфредо съгласи ли се да се срещнем?

— Не. Колебая се дали аз да не си взема апартамент там — отвърна Кастило, — затова реших първо да огледам твоя.

— На четвъртия етаж е, 407 — отвърна Певснер. — Има стълбище, асансьори, а 407 е втората врата отдясно.

— И кой ще се обади, ако реша да позвъня в 407?

— Никой. Може ли да направя едно предложение?

— Давай.

— Кажи ми кога ще бъдеш там и аз ще отида десет минути преди теб. Има подземен гараж…

— Много хора са измрели в подземните гаражи.

— Има и външен паркинг. Само че хората, които идват и си отиват, се виждат по-добре, отколкото в подземния гараж. Ти решаваш.

— Какво предлагаш?

— Янош ще провери апартамента и аз ще го проверя.

— После?

— Във фоайето има бар. Ако паркираш отвън, мини през фоайето и ще го видиш. Ако паркираш в подземния гараж, има асансьор. Качи се с него на партера и завий надясно. Янош ще бъде там и ще те чака, за да те заведе в стаята.

— А ти ще бъдеш в бара, така ли? — попита Кастило.

— Добре.

— Ще тръгна след пет минути и ще ми отнеме двайсет, за да пристигна — обясни Чарли.

— Благодаря. И предай на Алфредо, че му благодаря.

— След двайсет и пет минути, Алекс. Ще те чакам там — потвърди Кастило и затвори.

— Оттук до „Шератон“ са десет минути път, Карл — каза Мунц на немски.

— Знам — кимна Чарли. — Щом Дейвидсън и Кенсингтън се качат в беемвето, отиваме в подземния гараж с вана. Джон, ти ще чакаш пет минути и тогава ще тръгнеш. Кажи на Брадли да кара бавно.

— Не съм сигурен, че Брадли знае къде е хотелът, Карлос — обясни Солес на испански.

— Добре. В случай че някой ни наблюдава, нека изглежда така, сякаш шофьорът не знае къде е — отвърна Кастило. — Когато влезете в подземния гараж, паркирайте на място, откъдето можете да излезете бързо. По всяка вероятност Певснер ще бъде в черен „Мерцедес S600“, но обърни внимание, че думата е „вероятно“.