Уилям Грифин - Ловците

— Държа апартамент в „Шератон“, този тук, в Пилар, на магистралата, близо до „Джъмбо“ — обясни Певснер. Изчака Кастило да кимне, за да даде да се разбере, че знае за какво говори, и продължи: — Използвам го за бизнес партньори, които не искам да каня у дома.

— Искаш да доведа Алфредо в апартамента в „Шератон“ ли? Стига, Алекс! Той ми е приятел. Няма да го натикам в капан, където да го очистят!

— Чарли, кълна се в бог, че няма да сторя на Алфредо нищо лошо.

— Ще ми се да ти вярвах — отвърна Чарли. — Защо обаче да ти вярвам?

— Защото това е самата истина!

— Какво искаш да го питаш, защо искаш да надникнеш в очите му с този твой пронизващ поглед?

— Това вече не ти влиза в работата.

— Влиза, ако искаш да му наденеш гарота.

— В такъв случай имаме проблем, защото няма да ти кажа. Ще трябва да ми повярваш, че нямам намерение да сторя нищо лошо на Алфредо.

— Аз съм твърдо решен да не позволя да му се случи нищо лошо — отвърна Кастило. — Вече отнесе куршума, предназначен за мен, а това е повече от достатъчно. Това означава, че разговорът ни приключи. Знам, че ще предадеш на Кенеди, че уговорката не важи за него. Мен това не ме притеснява. Мога да го намеря. Но ако направиш каквото и да е друго, за да го предпазиш от мен, ще анулирам и уговорката с теб. Разбра ли ме?

Певснер кимна.

— Много съжалявам, че се стигна дотук — въздъхна той.

— Накрая и двамата ще съжаляваме.

— Искам да остана насаме с теб, шефче — обади се Дешамп. — Само за минута, и то преди да се разцелувате с Александър за сбогом. Алекс, имаш ли нещо против да се поразходиш за няколко минути, или да отидеш оттатък?

— Ще ви оставя насаме — отвърна Певснер. — Когато приключите, ще съм пред вратата.

— Наистина искаш да си тръгнеш оттук завинаги, така ли, шефче? — попита тихо Дешамп, когато Певснер излезе.

— Не. Мислех, че ще поддаде, а той остана непреклонен. Сега обаче не знам как да постъпя.

— Той е тежък случай — призна Дешамп. — Чакай да те попитам нещо. Мунц ще ти предаде ли разговора им?

Кастило се замисли.

— Питаш се дали ще ти каже всичко — уточни Дешамп.

— Ще ми каже, че са провели разговор — отвърна Кастило десет секунди по-късно.

— И какво? — попита Дешамп.

— Как да му обясня, че съм решил нещо друго?

— Ще му кажем, че ако има среща, тя трябва да стане сега, веднага, за да не му остане време да спретне някоя изненада на Мунц в хотела.

— Онези типове от бившето Щази са много добри — въздъхна Кастило.

— Благодаря ви, че ми казахте, господине. Ще запомня това и ще си го запиша.

Кастило сви рамене.

— Искаш ли аз да се оправя с Певснер? — попита Дешамп и щом Кастило кимна, пристъпи към вратата и я отвори. — Време за сделка, Алекс — оповести той.

Певснер влезе в хола и погледна от Кастило към Дешамп.

— Слушам.

— Ето какво е съгласен да направи подполковник Кастило — започна Дешамп. — Първо, ще попита полковник Мунц дали е съгласен да се срещне с теб. Ако Мунц е съгласен, ние ще определим мястото, а ти ще ни дадеш петнайсет минути, за да стигнем там. Ще дойдеш сам и ако нещо ни се стори подозрително, се омитаме.

— Съгласен съм. Искам Янош да ме закара.

Дешамп се замисли за десет секунди и се съгласи.

— Янош ще те закара.

Певснер кимна.

— Да вървим, подполковник — подкани го Дешамп.

Певснер ги последва към вратата.

Когато Кастило и Дешамп се приближиха към вратата, Дешамп настоя тихо, но твърдо:

— Върви ти да седнеш отзад при противното куче.

— Чарли! — провикна се Певснер от вратата.

Кастило се обърна.

— Благодаря за брашното и растителния сироп — усмихна се Алекс.

— Пак заповядай — отвърна Кастило и се качи на задната седалка на беемвето.

Макс го близна по лицето.

— Някакви предложения как да стане, шефче? — попита Дешамп, след като тръгнаха от кънтри клуб „Буена Виста“.

Кастило кимна и Дешамп изложи своята идея.

— Това са те, великите умове — отбеляза доволно Кастило, когато Едгар приключи. — Мислят еднакво.

— Казваш го само защото нямаш представа какво трябва да бъде професионалното изпълнение — засече го Дешамп.

Кастило извади мобилния от джоба си и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.

— Кастило се обажда, Алекс. Връщаме се след около десет минути. Когато се върна, „Трафикът“ да е готов. Солес на волана, Мунц на задната седалка. Дейвидсън и Кенсингтън да се въоръжат с „Кар–4“ и да са готови да се качат в беемвето веднага щом пристигнем. Двамата с Дешамп ще се прехвърлим в „Трафика“. На Дешамп ще му трябва нещо по-голямо от пистолет. Ако има друго „Узи“, става. Сложи и него и още оръжие в „Трафика“. Ако няма, „Кар–4“ ще свършат работа. Може да има хора, които наблюдават, а това не бива да става. Направи, каквото можеш, пък да видим какво ще стане. Разбра ли ме?