Уилям Грифин - Ловците

— Чарли, това, което са изровили от Националната агенция по сигурността — обясни Юнг петнайсет минути по-късно, — е супер. Жалко, че не можем да го използваме, за да тикнем тези негодници зад решетките.

— За какво?

— По-голямата част е за укриване на данъци. Има и доста други нарушения. Само че тези сведения не могат да се представят в съда.

— Внимавай, пак започваш да приказваш като агент на ФБР — предупреди го Кастило, без да мисли, след това се усети и се обърна, за да разбере дали Дохърти го е чул. По изражението му личеше, че е чул.

„Мама му стара! Юнг е прецакан и от ФБР — сигурно и ти си дал своя принос, Дохърти — и го знаеш!“

— Пет пари не давам за данъчните — продължи Кастило. — Каква работа ни върши?

— Знаем от коя сметка хората във Филаделфия или Истън — където и да са — са получили двата милиона.

— Това вече не ни ли беше известно?

— Не знаехме — това е в Приложение 2 — че има депозит на същата стойност — 1 950 000 долара — в същата сметка в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“ на Каймановите острови, от която 1 950 000 са били прехвърлени в „Мърчантс Нешънъл Банк“ в Истън. Струва ми се, можем с чиста съвест да предположим, че тези пари също ще бъдат прехвърлени.

— Кой е депозирал парите? — попита Кастило.

— Идват от друга цифрова сметка пак в „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“. Най-интересното е — и това е в Приложение 2 — че сметката е внушителна и разполага с малко повече от четирийсет и шест милиона долара.

— В разплащателна сметка ли? — попита неспособен да повярва Кастило.

— Пет милиона са в разплащателна сметка, останалите са по схема, много подобна на онази, която Лоримър е използвал в Уругвай — не е същото, но много подобно. Искаш ли да ти обясня?

— Какво е толкова интересно на втората сметка?

— По нея са правени депозити до 23 март 2003 година. Нападението над Ирак започна на 20 март 2003.

— Датата ни е известна — обади се Милър. — Когато двамата с Кастило бяхме най-обикновени честни войници, ни изпратиха там.

— Което какво ви говори?

— Че мошеничествата, свързани с „Петрол срещу храни“, са приключили с нападението — отвърна Юнг. — Този последен депозит от девет милиона и половина е бил последната капка.

— А на кого е сметката с четирийсет и шест милиона?

— Не знаем. Националната агенция не предоставя подобни сведения — отвърна Юнг. — Затова пък в Приложение 3 се посочва, че доста хора душат около „Каледониан Банк енд Тръст Лимитед“, включително и ФБР. Човек от ФБР би трябвало да знае.

— Чухте ли, инспекторе? — попита Кастило.

— Чух — потвърди Дохърти. — Ще се изненадате ли, ако ви призная, че първата ми реакция беше да ви пратя на майната?

— Не — отвърна Кастило. — Да имате нещо да ми кажете?

— Не, защото не ви харесвам нито вас, нито операцийката ви, а защото, щом Националната агенция твърди, че Бюрото проявява интерес към „Каледониан Банк“, това означава, че има законно следствие, което може да пропадне, ако тръгнете да си врете носовете.

— Е, и? — попита Кастило.

— Ако не го направя, ще припнете при Монтвейл, той пък ще се обади на директор Шмит и или ще ми бъде наредено да предам информацията, или някой друг ще го направи.

— Дейв, моля те, дай на инспектор Дохърти номерата на сметките, които ни интересуват.

Петнайсет минути по-късно Дохърти затвори телефона и подаде на Кастило лист, откъснат от бележник.

— „Кениън Ойл Рифайнинт енд Брукъридж Къмпани“, Мидланд, Тексас.

Кастило се изненада, когато чу Мидланд, Тексас, но тока бе единствено защото семейството на Мунц бе в ранчото „Дабъл Бар Си“ в Мидланд Тексас, не защото в Мидланд имаше още една петролодобивна компания.

„Петролните компании в Мидланд са поне три — или четиристотин. Нищо чудно, че не съм чувал за тази. Повечето имат само по един телефон и пощенска кутия“.

— Това е собственикът на сметката с четирийсет и шест милиона — докладва Дохърти. — Според информацията на Бюрото, това е малка независима компания, която купува и продава суров петрол. Имат рафинерия в Хюстън, но преработват главно чужд петрол. В момента тече разследване, но засега не са открили нищо.

— А ФБР какво търси? — попита Кастило.

— Не ми казаха, а аз не попитах.

— Инспекторе, обадете се отново, ако обичате, и попитайте. Дайте им и сметките, които Юнг ви записа, и поискайте всички сведения за тях.

Дохърти го погледна лошо, ала не помръдна.

— Чакам, инспекторе — нареди грубо Кастило.