Уилям Грифин - Ловците

— Само че ти каза малка рафинерия в Хюстън.

— Казах дребен посредник в Мидланд — уточни Кастило. Човекът, когото сме набелязали, има малка рафинерия в Хюстън.

Кочиан изсумтя и продължи:

— Дребен посредник от Мидланд с малка рафинерия в Хюстън сигурно се е сетил, че данъчните ще му преровят тефтерите и че работата може да се размирише, когато забележат, че купува петрол по за трийсет долара на барел.

— И какво прави той? Пише чек — по-точно казано, кара обслужващата фирмата му банка да направи превод — за пълната сума на петрола до, да кажем, „Ойл Броукърс Лимишед“ на Каймановите острови. Той или е собственик на този бизнес, или има пълно право да взема решения. Отсрещната страна потвърждава, че е получила парите, пипва своето и оставя разликата между действителната сума и обявената и ред данъчните в друга цифрова сметка. Схвана ли картинката, Карл?

— Да — потвърди Кастило, въпреки че все още се опитваше да осмисли чутото.

— Това е моментът, когато вашите приятели Лоримър и Певснер влизат в играта — продължи Кочиан. — На инспектора от ООН трябва да се плати, задето си е затворил очите, на капитана на танкера трябва да се плати, задето в Махашар е натоварил повече суров петрол, отколкото знае собственикът — а кой може да свърши тази работа по-добре от доктор Жан-Пол Лоримър, дипломат в Обединените нации, който непрекъснато пътува по света, за да прави добрини?

— Откъде е получавал Лоримър парите — предполагам, че говорим за суми в брой — за да плати подкупите? — попита Кастило.

— Офшорните банки не приемат депозити в кеш — уточни Кочиан. — Единственото, което ги интересува, е откъде идват парите.

— Добре.

— На практика няма ограничения за тегленето от поверените им суми. Те с огромно удоволствие ще прехвърлят исканата сума в банката, която посочите, а на Каймановите острови няма ограничение каква сума можете да качите на самолета.

— Подозирам, че Лоримър има една или повече сметки на Каймановите острови — нали разбираш, Карл, че използвам Каймановите острови само за пример; банки на още поне двайсет места извършват същата услуга — в тях се прехвърлят пари от някоя реномирана банка, от която се тегли или в брой, или с превод.

— Огромни суми са били изпращани в Ирак. В един от палатите на синовете на Саддам открили милиард — цял един милиард — долара в чисто нови американски стотачки, все още в пластмасовите бандероли, както са излезли от официална американска печатница.

— Подозирам, че по-голямата част от парите — сумите в брой — е била превозена в Ирак на някой от самолетите на Певснер, въпреки че съм сигурен, че има и други замесени. Само че на Певснер му се носи славата, че изпълнява честно сделките си и успява незабелязано да прекара огромни суми.

— Има ли някаква руска или кубинска връзка? — попита Кастило.

— Карлхен, нали вече ти казах, че Путин се е накиснал в тази работа до ушите — отвърна Кочиан. — Просто нямам достатъчно доказателства, за да отпечатам материал по този въпрос.

— Той за кой Путин говори, Кастило? — обади се Дохърти. — За твоя приятел мафиот или за президента на Руската федерация?

Кастило се поколеба, преди да отговори.

— Не говори за Певснер.

— Мили боже! — възкликна Дохърти.

— Те вече не са от полза — обади се Едгар Дешамп с тих унесен глас. — Но въдицата е така заложена, че да ги изтегли, когато се наложи.

— За какво говориш? — попита Кастило.

Дешамп заговори нормално:

— Благодаря ви, господин Кочиан — каза на унгарски той. — Ще ви позвъним отново. Много ми се иска да чуя още по този въпрос.

— Кой е този господин? — попита Ерик.

— Казвам се Дешамп, господин Кочиан. Приятел на Карлхен съм.

— Значи двама — отбеляза Кочиан. — Мога ли вече да седна спокойно да закусвам?

— Bon appbtit — отвърна Дешамп, обърна се към Кастило и заговори на английски: — Много ми се иска да поговоря с приятеля ти, Карлхен.

— Можеш да прекъснеш връзката, Нидермайер — нареди Кастило и се обърна към Едгар: — Така и не разбрах за какво говориш, Едгар.

Дешамп се усмихна.

— Цели два дни се опитвам да разгадая тайнствените символи на Дохърти и така и не успявах, докато най-сетне, в мига, в който чух за щедрия дребен тексаски търговец на петрол… Еврика!

Всички зачакаха да продължи.

— Защо му е на един дребен тексаски търговец на петрол — предполага се, че е патриот — да дарява най-неочаквано два милиона долара на някакви откачалки, при това мюсюлмани, при това във Филаделфия? Какъв е отговорът? Може да си е сменил вярата. Малко вероятно. Друга възможност. Направил го е по собствено желание. Защо да го нрави? Защото са му промили мозъка, а въдицата вече е заложена.