Уилям Грифин - Ловците

— Така че, ако нещо се обърка, никой няма да ги свърже с руснаците — намеси се Милър. — Хитро.

— Предполагам, че са били много полезни, докато са се въртели сделките около „Петрол срещу храни“ — отбеляза Дешамп. — Както при прехвърлянето на парите, така и при премахването на свидетели, които са имали някаква връзка с Путин и сие.

— Няма нищо черно на бяло — подсети ги Милър. — Парите, които са използвали, са били от „Петрол срещу храни“.

— Това също — съгласи се Дешамп. — И така, шефче, след това какво?

— Аз извадих късмет — обясни Кастило. — Ото Гьорнер чул, че някакви западногерманци изнасяли пари от „Петрол срещу храни“ в Аржентина и Уругвай, и ми разказа. Освен това ме предупреди, че любопитните измрели.

— Нещо, което на теб не може да ти се случи — отбеляза Милър. — Затова хукна при Ерик Кочиан. Той те насочи към Южна Америка и ти извади късмет с Конфуций. Оказа се, че той има досие за… как му беше другото име?

— Бертран — отвърна Кастило и погледна Юнг. — Дейв, нищо не казваш. Това да не би да означава, че пикаем срещу вятъра, а ти си прекалено възпитан, за да ни го кажеш?

— Малко преди да премине на страната на лошите, Кенеди работеше над случай, в който имаше връзка с Хюстън — обясни Юнг. — Опитвам се да си спомня за какво точно ставаше въпрос.

— Никакви документи ли не са запазени? Някакъв вътрешен доклад, например? — попита Дешамп.

— Кенеди е взел всичко със себе си — призна с горчивина Дохърти. — Сигурен съм, че приятелят ви Певснер е прочел материалите, преди да ги унищожи. Защо не го попитате?

— Какво разследвахте, Дейв? — продължи да разпитва Чарли. — Имаше ли някаква връзка с „Петрол срещу храни“?

— Не — отвърна Юнг. — Ние проследявахме необичайни трансфери — банкови трансфери — повече от два. С други думи, занимавахме се с пране на пари. Въпросът има две страни. Не, повече от две са. На първо място е укриването на данъци. Когато попаднем на нещо подозрително — нещо, което намирисва на прикриване на доходи или имоти — го предаваме на данъчните и ги оставяме те да се оправят. Когато източникът на парите се окаже подозрителен — ако става въпрос за пари от наркотици например или както е при политиците — незаконни плащания, подкупи и какво ли още не — ние се заемаме със случая. Аз проследявах аномалиите, а Хауърд ги разследваше.

— Помниш ли нещо за Хюстън? — попита Кастило.

— Само че ставаше въпрос за Хюстън — отвърна Юнг. — Опитвам се да си припомня подробностите.

— Продължавай, Дейв — подкани го Кастило и се обърна към другите: — Докъде бяхме стигнали?

— До момента, когато си решил да репатрираш Лоримър — напомни му Милър.

— Точно така — потвърди Дешамп. — Междувременно наемниците откриват къде се е покрил Лоримър, или Бертран, все едно как ще го наречем. Как са успели?

— Отначало не са знаели къде е — отвърна Чарли. — Иначе не биха рискували с отвличането на госпожа Мастърсън. Похищението й е било акт на пълно отчаяние.

— Значи някой им е казал — намеси се Дешамп. — Кой е този някой?

— Приятелят на Кастило, руският мафиот Певснер — обясни злорадо Дохърти.

— Не е той — заяви Кастило.

— Защо непрекъснато защитавате този боклук? — избухна Дохърти.

— Ако знаеше къде е Лоримър и беше казал на нинджите — обясни Кастило, — нямаше да ми даде хеликоптера си. Не би позволил да ме убият.

— Прави го, защото ви харесва, така ли? — попита Дохърти.

— Защото това ще бъде краят на сделката и ФБР и ЦРУ ще го погнат отново.

— Остава възможността всички съвсем случайно да сте се озовали в райското имение — подхвърли Дешамп. — Няма значение как нинджите са открили къде е Лоримър. Открили са го и са се организирали, за да го очистят.

— На това му се вика страхотно съвпадение — предизвика ги Дохърти.

— Важното е, че нинджите отиват в имението и откриват, че шефчето и сие са вече там — продължи Дешамп.

— Защо реши, че са изненадани? — попита Дохърти.

— Ако не бяха, тогава резултатът нямаше да е шест на едно — поясни Дешамп. — Сигурно са решили, че са попаднали на група местни обирджии, решили да претарашат имението. Решили са, че не са на тяхното ниво и няма да създават никакви проблеми. Трябвало е да изтрепят всички, да зарежат труповете и да се разкарат. Изненада, оказва се, че попадат на американската кавалерия.

— Точно така — съгласи се замислен Чарли.

— И какво става, когато в руското посолство не се обажда никой, за да докладва „Мисията приключена успешно“? — попита Дешамп. — Какво става тогава? Кой изби момчетата ни? Има ли значение? Лоримър е мъртъв. Следващата стъпка е да се ликвидира Кочиан.