Уилям Грифин - Ловците

— Аз отидох да се подкрепя с малко течно гориво — продължи Дешамп, — защото в „Мариът“ беше пълно с тъмни субекти и дами, които им предлагаха утеха срещу определена цена…

— Нямаше ли да си говориш с разни пенсионирани динозаври? — прекъсна го Кастило.

— Та отидох там, след като си поговорих с едни господа, чиято напреднала възраст все още не е замъглила спомените им — продължи Дешамп. — И в бара се натъкнах на един господин от азиатски произход с обвита в превръзки ръка, който се наслаждаваше на сочно аржентинско телешко и компанията на някакво сладурче. Можеше и да е съвпадение, но според мен случаят не беше такъв. Реших, че пред мен е видният пищовлия Юнг, раненият герой от битката на река Плата, чиито подвизи успешно слисаха Дохърти. Затова помолих бармана за лист и му изпратих бележка.

— Копеле гадно — озъби се Юнг. — Да знаеш, че се вързах!

— На бележката пишеше: „Подполковник К. е решил, че приказваш прекалено много. Тръгвай веднага, върни се в хотела и чакай допълнителни указания“ — продължи Дешамп, без да крие колко е доволен от себе си. — Прецених, че ако Конфуций не е чувал за подполковник К., лошо няма. Ако обаче бях прав… а аз се оказах прав…

— Копеле — подхвърли добродушно Юнг.

— Той прочете бележката и косата му щръкна…

— Какво? — попита Агнес.

— Нали би трябвало да е непроницаем — обясни Дешамп. — Започна да се облизва нервно, огледа всички на бара, за да забележи някой подозрителен, и…

— Не се ли сети, че си ти? — разсмя се Кастило.

Дешамп поклати глава.

— Аз по принцип изглеждам като напълно незаинтересован от света добродушко — отвърна той. — Затова Дейв плати набързо, сбогува се със сладурчето и хукна към вратата. В този момент го съжалих и реших да го почерпя.

— Не само едно — призна Юнг.

— Надявам се умът ти да е бистър, Дейв. От Националната агенция по сигурността са прихванали няколко съобщения, които трябва да преведеш, а и искам да ми разкажеш за погребението.

Кастило забеляза, че отношението на Дешамп е коренно различно от предишната сутрин.

„Да не би защото работи? Може би защото работи и усеща, че вече му обръщат внимание и оценяват факта, че се скъсва от бачкане“.

— Добро утро, инспектор Дохърти — поздрави любезно Юнг, когато влезе в конферентната зала.

— Как си, Юнг? — отвърна Дохърти.

„ И залата се покри след, помисли си Кастило. Според Дохърти Юнг е предал любимото му ФБР и между него и Хауърд Кенеди няма кой знае каква разлика.

Юнг не само че знае това, ами сигурно — убеден съм, че е така — се чувства неловко и дори засрамен от себе си. Да не вземе това да прецака нещата? Да не тръгне Дейв да отстъпва точно сега и пак да започне да се прави на заклет агент от ФБР? “

Отговорът дойде веднага.

— Като изключим това — отвърна Юнг и посочи бинтованата ръка, — съм добре, инспекторе. А вие?

— Чух за раната — отвърна Дохърти.

— Подполковник Кастило ли ви каза?

Инспекторът кимна.

— Помислих си, че ви е казал — Едгар Дешамп ми каза с какво се занимавате тук. Затова предположих, че ви е съобщил, че не можете да се върнете в сградата на Дж. Едгар Хувър и да им подхвърлите: „Вие знаете ли, че бяхме прави за Юнг още от самото начало? На него може да му се вярва точно колкото и на Хауърд Кенеди. Чакайте да ви разкажа какви ги е набъркал“.

— Подполковник Кастило ми даде ясно да разбера, Юнг, че действията на всички тук са строго секретни по заповед на президента.

— Честно казано, малко съжалявам, че са засекретени. Много ми се иска да отида да съобщя на гаднярите от отдел „Професионална етика“, че не се срамувам от онова, което върша, и че ми е много приятно да знам, че Кастило и хората около него ми вярват. Не мога да кажа същото за Бюрото. Те решиха, че съм виновен, без да съм направил нищо лошо — „Повече не може да му се има доверие. Я го пратете в Уругвай или на някое друго забутано място“ — за да са сигурни, че са си вързали гащите.

Дохърти пребледня и понечи да каже нещо, но премълча.

— След като вече изяснихме отношенията си — намеси се Дешамп, — искам да ви напомня, че сме приятели, които преследват една обща цел. Сега може ли да се захващаме за работа? Разполагам с огромно количество палеонтологични данни за дъската ти, Джак.

— Какви данни? — попита Дохърти.

— От динозаври — поясни Дешамп.

— Аз пък имам петнайсет страници с тайнствени номера, които те чакат да ги дешифрираш, Дейв — обади се и Чарли и даде знак на агента да се настани до масата.