Уилям Грифин - Ловците

Мунц кимна.

— Нямаме визи. Можеш ли да уредиш визите?

— Без проблем.

„Ще ви уредя визи, дори ако се налага да се обадя на президента“.

— Аз няма да замина — заяви Мунц.

— Стига глупости, Алфредо.

— Приемам с огромна благодарност, Карл, но ще заминат само жена ми и дъщерите ми. Аз обаче няма да позволя на мръсниците да ме прогонят от Аржентина.

Кастило го погледна, без да каже и дума.

— Тук мога да съм ти от полза, Карл — продължи полковникът. — Ще ти помогна да откриеш виновниците.

— Наистина можеш много да ми помогнеш. Нали разбираш в какво се забъркваш?

— Готов съм на всичко, което поискаш от мен — кимна Мунц.

Кастило посегна към ключа и запали автомобила.

— Къде отиваме? — попита Мунц.

— В един апартамент в „Белграно“ — отвърна Чарли. — В американската армия, mi coronel, на това му се казва „циркът е отново на път“.

Преди да излезе от паркинга и да се включи в движението на „Авенида Либертадор“, Кастило започна да размишлява.

„Господи, какво ще го правя Мунц в апартамента? И без това там се събраха прекалено много хора, а ще дойдат и още. Карлос, ти май не мислиш трезво. Че си скапан по понятни причини, е ясно, но в никакъв случаи не е извинение“.

Погледна през задния прозорец на „Черокито“ и включи на задна.

— Was ist los, Karl? — попита загрижен Мунц.

— Трябва да помисля за минутка, Алфредо — призна Кастило. — Ако искаш, вярвай, но има хора, които са на мнение, че не мисля достатъчно.

Той изключи автомобила, извади пура, запали я и през следващите три минути сякаш не правеше нищо, освен да дими с пурата и да се взира като хипнотизиран в аления й връх.

Накрая изпусна шумно дима, извади мобилния и натисна едно от копчетата за автоматично набиране.

Алекс Дарби се обади на второто позвъняване.

— Казал ли си на Сантини какво става?

Дарби нито се изненада, нито се обиди от това, че Чарли нито го поздрави, нито се представи.

— Прецених, че е редно — отвърна той.

— Искам да се видя с шефа ти — заяви направо Кастило. — Колкото по-скоро, толкова по-добре.

— Разумно решение. Искаш ли да присъствам?

— Затова попитах за Сантини. Предпочитам да се заемеш с имота.

— Добре.

— Можеш ли да вземеш сержант Кенсингтън и радиото с теб? Искам да свърша каквото е необходимо час по-скоро.

— Няма проблем.

— Къде е Юнг?

— Хауъл току-що се обади. Юнг би трябвало да е на „Хорхе Нюбъри“ след трийсет минути.

— Може ли някой — или Солес, или Сиено — да го посрещне и да го охранява навсякъде, освен където си в момента, през следващите два часа?

— Тук не се ли събрахме малко повечко хора, отколкото трябва? — отвърна Дарби. — Солес ще свърши работа. Предпочитам Сиено да остане тук.

— Добре.

— Искаш ли да позвъня на нашия приятел и да му кажа, че отиваме? Боже, дори нямам представа дали е там.

— Не искам да ходя при него.

— Има ли някаква причина?

— Не искам аржентинската охрана да познае човека, с когото съм в момента.

— Ще му звънна и той ще измисли нещо. След малко ще ти се обадя.

— Кажи на Тор и Дейвидсън, че Кочиан не бива нито да напуска апартамента, нито да се обажда по телефона. За нищо на света.

— Добре. След малко ще ти звънна.

— Hola.

— Колко време ще ти трябва, за да стигнеш до къщата на нашия приятел на „Либертадор“? — попита Дарби.

— Дай ми трийсет минути.

— Той ще те чака на тротоара. Пътьом мини покрай офиса му.

— Спомена ли охраната пред него?

— Той разбра.

— Ще се чуем пак — отвърна Кастило, прекъсна разговора и се обърна към Мунц.

— Ще се преместя отзад — каза полковникът. — Когато приближиш, отбий някъде.

— Разбра ли за охраната?

Мунц кимна.

— Значи наистина работят за ДРУ.

— Някои от тях — призна Мунц. — Не знаех, че и Юнг се е върнал с теб.

— Аз го пратих обратно — обясни Кастило. — А снощи едно уругвайско ченге го е простреляло, докато се е опитвало да застреля някакъв тип, който искал да го бодне с инжекция кетамин. Онзи, както сигурно предполагаш, няма никакви документи и не може да бъде идентифициран.

— Значи са искали да го разпитат за парите. Какво друго стана в имението?

— Не е тежко ранен, Алфредо, мускулна рана на ръката. Благодаря ти, че попита.

— Ако беше тежко ранен, щеше да кажеш нещо — засече го Мунц.

Кастило поклати глава, запали и излезе на „Либертадор“. Този път се отправи към Буенос Айрес.

Резиденция на посланика