Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

— Разполагаш с него до края на деня. Наблегни повече на ръкопашните схватки и на стрелбата с пистолет. Дай му някои общи напътствия. Утре тръгва. Ако изпадне в неприятно положение, има ли нещо, което да му попречи да се измъкне?

Макгифърт се намръщи. Не беше сигурен какво точно има предвид възрастният мъж.

— Е, носи контактни лещи, знаете това. Лошото зрение винаги е проблем, би могло да го убие, ако в окото му попадне нещо, когато не трябва. Но най-много ме тревожи, че може би няма да може да стигне докрай, не би могъл например да ритне в главата паднал противник. Надявам се, разбирате какво имам предвид.

— Знам съвсем точно какво имаш предвид. Ти свърши добра работа. Погрижи се да бъде екипиран, когато се качи утре на самолета, и твоята част от задачата е изпълнена. И не се тревожи за нашия Кондор. Не смятаме да го подлагаме на нищо тежко. Просто ще бъде примамка.

— А, Малкълм, момчето ми — продължи възрастният мъж и леко се надигна, когато той запъхтян се изкачи по стъпалата към тях. — Как беше сутрешното бягане?

Отне му почти цяла минута, докато овладее отново дишането си. През това време никой не каза нищо. Той чуваше птиците от околните гори, хората в къщата — готвача, приготвящ закуска, момчетата от охраната, които се шегуваха. Слънцето едва се беше показало над хоризонта.

Потта на Малкълм започна да съхне и му стана хладно. Той преглътна и каза:

— Преди да дойда на това забравено от Бога място, никога не бях тичал повече от миля и половина на един път. А сега карате Макгифърт да ми стапя лагерите с цели две мили и половина на ден. — Наложи се да спре, за да си поеме въздух, преди да продължи: — Да не говорим за това, че ме учи как най-добре да извадя очите на човек, който се мъчи да ме удуши, и колко добро средство е коляното в слабините. А ми казахте, че ще дойда тук само за да се „ориентирам“. Защо са всичките тези тренировки за суперагенти? Казахте ми: „Малкълм, момчето ми, просто трябва да минеш някакво обучение, нищо специално, без стрелби, без груби техники. Просто ще се правиш, че провеждаш изследване за картографския отдел, и това е всичко. Няма никаква опасност“. И какво общо има това с „ориентацията“ ми? Какви въпроси ще задавам на хората, че да се налага да знам как се борави с ловджийска пушка с рязана цев?

Възрастният човек се усмихна:

— Съвсем невинни въпроси, момчето ми. И точно такъв ще бъдеш в очите на хората — напълно безобиден, макар и до известна степен „труден“. Но противниците очакват нещо друго. Те очакват някой да започне да се интересува от смъртта на Паркинс, така че ние трябва да им го осигурим. Те са готови да те посрещнат, чакат те.

Но не се тревожи. Както вече ти обясних, последното нещо, което те искат, е да откриеш нещо или нещо да ти се случи. Най-много да претърсят нещата ти, а се съмнявам дали и това ще стане. Искат да докладваш, че всичко в Монтана е спокойно и че не можеш да разбереш нищо за Паркинс. Могат дори да ти пробутат фалшиво обяснение, но си мисля, че не са толкова глупави, та да разчитат на такива елементарни неща. Не, нищо няма да ти се случи, освен че ще те наблюдават много внимателно. Точно това искаме, защото колкото по-внимателно наблюдават теб, толкова по-малко време и сили ще имат да наблюдават някой друг.

— Като Кевин например — отвърна Малкълм с почти възстановено дишане.

Възрастния се усмихна.

— Точно така. Като Кевин и останалите, които ще се опитаме да вкараме през задната врата.

— Тогава защо са тези тежки тренировки?

— Да предположим, Малкълм — каза меко Възрастния, — само да предположим, че нещо се обърка. Да предположим, че попаднеш на нещо. Не можем да те направим супермен. Всъщност никой от агентите ни не е супермен. Ако нещо се случи, най-доброто, което можеш да направиш, е да се уповаваш на добрия си разум и на инстинктите си, както и на опита си, на продължителните тренировки. Ти имаш добър ум, но малък опит. За жалост, не разполагаме с достатъчно време, за да те обучим както трябва, но някои основни неща могат да се окажат полезни. Аз, ако ме питаш, до известна степен дори се радвам, че нямаме достатъчно време да те обучим. Ако имахме, за да направим от теб истински професионалист, би могло да унищожим някои от естествените ти заложби. Най-ценното си ти самият и това, което другите наричат твой „късмет“. Аз го наричам талант.

Малкълм изсумтя и се раздвижи на стола си. Надяваше се да удължи разговора и да скъси времето, прекарано с Макгифърт на тепиха със защитени лакти и колена, обаче толкова, колкото да се избягнат ожулванията, но не и болката.