Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

— Нелегално?

— Не, ще вземе сутрешния полет до Лондон, после отива в Канада. След това престава да е наша грижа. Ние само трябва да го качим на самолета.

— Това няма да е проблем, другарю капитан — каза Иля уверено, като се стараеше задоволството да не личи в гласа му. Вторник. Имаше много време.

— Надявам се да е така, Иля — отговори началникът бавно. — Надявам се да е така. Би ли направил още малко чай? След това ще се залавяме за работа.

— С удоволствие, другарю капитан. — Докато правеше чая, Иля си тананикаше тихо. За тази вечер вече беше свършил достатъчно добра работа.

Клиентелата на малкото барче непосредствено до главната търговска част на Западен Берлин е сравнително постоянна. Тук рядко идват войници от съюзническите части, защото малко млади неомъжени госпожици посещават заведението. Барът не е достатъчно луксозен, за да привлича преуспяващи бизнесмени, и не е толкова долнопробен, че да събира по-нежеланите хора на града. Посетителите са предимно от средната класа, чиновници, търговски пътници и приходящи служители.

В Берлин вероятно има повече шпиони на квадратен километър, отколкото в който и да било друг град, но нито американските, нито германските власти смятат въпросния бар за потенциално свърталище на шпиони. Докато Малкълм летеше към Монтана, а Иля се мъчеше да изкопчи информация от шефа си от другата страна на Берлинската стена, в това именно барче се срещнаха двама агенти.

Единият беше Кевин Пауъл. Беше пристигнал в Берлин предния ден, след като прекара два безплодни дни в Лондон, където се опитваше да открие нишки, водещи към смъртта на Паркинс. Не намери нищо. Резидентът в Лондон се свърза с един оперативен агент на военновъздушното разузнаване, базиран в Берлин, който навремето беше работил много с убития. Той беше вторият човек в берлинското барче и единствено заради него Кевин беше дошъл тук.

— Срам за стария Паркинс — каза бившият му колега. — Истински срам. Как е умрял?

Кевин погледна дребния човек срещу себе си. Не беше харесал идеята на събеседника си да се срещнат именно на това място, но искаше той да бъде максимално спокоен, така че по-лесно да се добере до всичко, което знае. Пауъл изруга наум. Пред него седеше поредният самонадеян „герой“ на генерала.

— Сигурен съм, че не искате да знаете това — отвърна Кевин твърдо, — и вероятно сте наясно, че дори и да знаех, не бих могъл да ви кажа от съображения за сигурност.

Мъжът схвана упрека и забележимо се изпълни с напрежение. Не всеки ден старши служител от военновъздушното разузнаване идваше чак до Берлин, за да го разпитва за загинал колега.

— Съжалявам, просто ми беше любопитно. В края на краищата с Паркинс сме работили заедно цели шест месеца и след това още много пъти, откакто сме в европейската секция.

Кевин се усмихна с преднамерена топлота.

— Разбирам. Разчитам именна на това, че знаете много за него. Искам да ми кажете всичко, което можете да си спомните. Започнете от самото начало — къде се срещнахте, в какви операции сте работили заедно, какво правеше през свободното си време, възгледите му, особено за работата, как действаше, всичко. Особено ме интересуват нещата, с които се е занимавал през последните шест месеца. Докладите, които е предавал на водещия си офицер, са откъслечни.

Другият се засмя:

— Нищо друго не бих могъл да очаквам. Той нямаше високо мнение за екипа ни, не обичаше да се свързва с водещия си офицер, преди сам да е свършил по-голямата част от работата. След това му предаваше бомбастичен доклад, с карти, бележки, снимки и какво ли още не и всичко това трябваше да оправдае начина, по който работи, дори и конкретната операция да не струва пет пари. Предпазваше се „Фирмата“ да не го подгони както трябва. Паркинс казваше, че големите началници винаги объркват нещата, ако им позволиш да се намесят.

Той отпи от бирата си и попита:

— Сигурен ли сте, че искате да чуете всичко? Това би отнело доста време.

Кевин се огледа наоколо. Седяха на маса в далечния ъгъл, срещу вратата. Сепарето зад тях беше празно, нямаше много посетители. Най-близкият човек седеше на около пет метра. Би могъл да види всеки, който се приближи до масата. Не вярваше на това място да има инсталирана подслушвателна апаратура и шансовете в бара да влезе агент, който да ги познае, му се струваха незначителни.

— Разполагаме с необходимото време. Искам да чуя всичко, което знаете.

Другият вдигна рамене и започна: