— Е, как сте?
— Добре, благодаря, другарю Серов — отвърна Нурич. Учтивият му отговор беше все пак малко твърд за вкуса на Серов. Добре, помисли си той, това, че не ми харесва, само ще улесни нещата. — Надявам се, че и вие сте добре.
— Да, благодаря. — Серов започна да лъже: — За вас имаме една много важна операция. Много важна. Разбирам, че от доста време не сте се занимавали с оперативна работа, но вие сте единственият квалифициран човек, когото имаме на разположение.
— Ще направя каквото мога.
— Не се съмнявам. Отнася се за един много деликатен план. Ако той се провали, страната ще бъде поставена в неудобно положение. Искам много добре да разберете това.
— Разбирам — отвърна Нурич. Каквото и да е, мислеше той, наистина трябва да е много важно. Самообладанието му започна да го напуска.
— Операцията включва проникване в Съединените щати. Трябва да се разузнае една ракетна площадка съвсем близо до канадската граница. В областта нямаме агенти и операцията вече претърпя малък неуспех. Един глупав източногермански куриер е предал каквото знае и един американец едва не провали всичко. За щастие, нашият човек успя да убие американеца, но повече не може да продължи операцията. Той не постигна целите й, американците вече следят действията ни в района, а началството ни притиска за това, как сме провели цялата операция.
В резултат на това беше решено да се направи втори опит. Вероятно американците ще сметнат, че не бихме подновили операцията, защото сега е твърде опасно да се работи в района, и това увеличава шансовете ни за успех. Вие сте били в западната част на Щатите и в Канада, говорите езика свободно и имате известна техническа подготовка. Ето защо вие ще доведете операцията докрай.
— Да, другарю Серов.
— До Щатите ще стигнете през Берлин, Лондон и Торонто. От Торонто ще се спуснете към Ню Йорк и оттам ще стигнете до мястото на операцията, както нашият нюйоркски резидент прецени, че е най-добре.
Задачата ви е да изпробвате един нов, много чувствителен портативен електронен монитор. Нашите учени са сигурни, че с него бихме могли да следим електронните компютърни сигнали в американските ракетни комплекси. Но той трябва да се разположи на около половин миля от съответния комплекс. Нашите експерти са сигурни, че с получената по този начин информация може да се направят заключения за предназначението на тези ракети, включително техните основни и резервни цели. Мисля, че не е необходимо да ви казвам какво би означавало това за развитието на отбраната ни. Вие именно ще изпробвате устройството, което ще ви бъде дадено в Америка. Тук ще бъдете обучен с прототип.
— Да, другарю Серов.
— Искам да подчертая едно нещо — каза Серов и се наведе над бюрото. — Тази операция е от жизненоважно значение. От огромно значение. Каквото и да стане, не трябва да се оставите да ви заловят. На всяка цена трябва да опазите монитора. Ако има опасност да ви заловят, вие трябва да го унищожите и да избягате. Упълномощен сте да използвате всякакви средства, за да се спасите, а в случай че ви заловят, очакваме от вас да използвате средството за безопасност. Хапчето с отрова. Разбирате ли ме?
— Да — каза Нурич без следа от първоначалната си отпуснатост.
— Добре. Обадете се на секретаря ми. Той ще ви представи на тукашния водещ офицер. Ще работите преди всичко сам, като ще се свързвате с най-близките наши резидентури в по-големите райони. Всеки път, когато минавате под контрола на нова резидентура, пълномощията на старата ще бъдат прекратявани. Цялостно операцията ще ръководи моят секретар, но вие ще имате максимална свобода на действие. Резидентурите ще ви подпомагат. Ще се свържете с берлинската, лондонската, нюйоркската и чикагската. Само в чикагската знаят целта на пътуването ви и вие няма да я съобщавате на никого. С подробностите за тази операция сме запознати само аз, секретарят ми, няколко технически експерти и началниците.
В случай на непредвидени обстоятелства ще се обръщате за помощ към резидентурите ни в обратен ред, или ще следвате инструкциите на водещия ви офицер в Чикаго. Секретарят ми ще ви инструктира за останалото. Желая ви успех, Нурич.
Една минута след това секретарят на Серов му позвъни, за да му докладва, че Нурич е напуснал сградата. Серов натисна един бутон, монтиран до чекмеджетата на бюрото му. След секунда в кабинета влезе началникът на отдела Рижов. Той седна на стола, на който беше седял Нурич, но за разлика от него през цялото време остана спокоен.
Читать дальше