Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

Директорът на секцията на ЦРУ, отговаряща за Британските острови, не обичаше да работи с Група „К“. Според него това пречи на ясния поглед върху нещата и представлява подигравка с утвърдените вътрешни процедури. Директорът също така знаеше, че няма избор, но това не му попречи да недоволства, когато Кевин пожела да използва специалната телефонна линия.

Кевин трябваше да се свърже с възрастния човек, и то колкото се може по-бързо. В този случай той имаше късмет, защото се намираше на приятелска територия. Англичаните сътрудничат максимално с американските тайни служби, доколкото това не противоречи на собствените им интереси и не излага на опасност операциите им. Британското разузнаване, чието начало е поставено през 1573 година, е много добро, когато става дума за определяне и защитата на собствените му интереси, но сътрудничеството му с приятелските служби е не по-лошо. Например MI5 — службата за вътрешно контраразузнаване — спомогна до голяма степен, когато се наложи да се прекара специална телефонна линия между лондонския щаб на ЦРУ и американското посолство. И тази помощ беше толкова добра, че наистина много малко хора знаят къде е поставен кабелът. ЦРУ се отблагодарява, като позволява на MI5 да използва линията, когато и двете страни мислят, че е необходимо.

Тази комуникационна линия не е обикновено устройство. Кабелът е изработен в комплекса Лангли и е свързан със специални устройства, които кодират разговорите и регистрират всички освен най-съвършените опити за подслушване. За да се избягнат технически по-съвършените подслушвателни средства, линията се проверява периодично от ЦРУ и MI5. Тази линия е свързана със специален трансатлантически кабел. От американската му страна той има директна връзка с Лангли. По този кабел едно обаждане може да бъде прието в централата на ЦРУ, а може да бъде пренасочено и до всяка част на страната. Разбира се, приемащият апарат трябва да има устройство за декодиране.

С първото си обаждане в посолството Кевин предупреди нощния дежурен, който на свой ред се обади във Вашингтон и уреди възрастният мъж да очаква специален разговор. Цялата процедура отне по-малко от половин час. Дори и експертите на ЦРУ не можеха да елиминират всички шумове при трансатлантическите разговори. Допълнителните смущения в резултат на кодирането и декодирането влошаваха още повече нещата. И двамата трябваше да се напрягат, за да се разбират, но думите все пак се чуваха.

— Кевин — попита Възрастния, — как си? Добре ли вървят нещата?

— Аз съм добре, сър, но нещата не вървят добре. Може би съм попаднал на нещо, но ми трябват някои дреболии, които вие можете да осигурите.

— Не може ли подробностите да пристигнат по специален куриер?

Кевин се усмихна. Старецът нямаше доверие на каквито и да било електронни комуникации, без значение колко добре са подсигурени срещу подслушване.

— Боя се, че не. Освен ако не мислите, че цялата работа не е толкова бърза.

— Да, предполагам, че си прав. Какво искаш?

— Трябва ми официален приятел. Някой, който да ми помогне да проведа мащабно разследване. Предпочитам да е някой от полицията, макар че и човек от Специалния отдел, MI5 или MI6 също ще свърши работа.

— Според мен от Специалния отдел. Той заема удобно положение между разузнаването и полицията. Няма смисъл директно да замесваме Петицата и Шестицата. И без това нещата са сложни. Ще ти го осигуря заедно с нужното прикритие. Ще ми трябват около четири часа. Карл ще ти се обади.

— Добре. През това време ще поспя. Как е нашият Кондор?

Възрастния направи пауза, преди да отговори.

— Той тръгна, Кевин, момчето ми. Той тръгна. Кевин беше сигурен, че възрастният човек се усмихва.

Владимир Серов вдигна за малко поглед от бюрото си, за да поздрави човека, когото адютантът му въведе.

— А добро утро, другарю Нурич, само за миг почакайте. — Серов отново заби поглед в бюрото, като се правеше, че чете документите, които държеше, като по този начин искаше да даде време на Нурич да се отпусне.

Нурич се огледа наоколо и седна на твърдия дървен стол. Голи стени, забеляза той, без карти, картини и украшения. Погледна небрежно към бюрото, но Серов държеше документите под такъв ъгъл, че не можеше да разбере какви са. Последваха няколко минути тишина, после Серов затвори папката (без етикет, забеляза Нурич) и каза: