Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

Черната лимузина спря бавно и почтително край бордюра пред магазина за играчки срещу „Лубянка“, на десетина метра от Рижов. Шофьорът излезе навън, за да му отвори вратата, но той не се качи, а махна на пасажера да го последва по тротоара.

Ниският, възпълен мъж на средна възраст, който слезе от колата, беше Владимир Серов. Както и Рижов, той беше полковник, но длъжността му бе далеч по-ниска от неговата. Рижов беше началник на отдел, а Серов — само на едно бюро в този отдел. Наистина, важно бюро — обикновено то се грижеше за плана, рожба на Рижов, но все пак си беше само бюро. Като се вземат предвид нормалните ограничения в КГБ, Серов се радваше на доста голяма независимост освен по въпросите, свързани с плана на Рижов — Гамаюн. Тук той беше началник само на думи. Получаваше заповеди от Крумин — агента, когото уж ръководеше, или направо от Рижов, който не би трябвало да се занимава с отделни операции. На Серов никак не му харесваше да работи между началника си и агента му. Знаеше, че отношенията между тях са сложни, и знаеше, че и двамата го смятат само за инструмент в цялостния план. Ако нещо станеше не както трябва, по всяка вероятност не Рижов или Крумин щяха да бъдат обвинени и наказани. Щеше да бъде обвинен той.

„Поставен съм между чука и наковалнята — искаше му се да каже на жена си. Използват ме, за да си правят каквото поискат, и ако не го получат, ако нещо се обърка, ще ме смачкат и ще ме изхвърлят като мръсен парцал“. Но Серов не казваше на жена си нищо, което е свързано с работата му. Не говореше на никого за тревогите си. Човек никога не можеше да знае кой ще чуе думите му.

— Добро утро, другарю полковник — поздрави Серов нервно. — Как сте? — Той изравни крачките си с едрия си началник. Двамата ходеха бавно. Колата, те двамата и телохранителите — отпред, отзад и встрани — напомняха някаква тържествена процесия. Редките минувачи предпочитаха да не обръщат внимание.

— Нещата не вървят добре — отвърна Рижов хладно, като умишлено не обърна внимание на учтивостите. — Никак не вървят добре.

Значи само лоши новини, помисли си Серов с известно облекчение. Угрижеността, която се беше увеличавала още откакто тази сутрин телефонът го накара да стане от леглото, сега значително намаля. Ако беше катастрофа, Рижов щеше да нареди да го арестуват веднага или щеше да се държи любезно, за да приспи бдителността му.

— Какво се е случило, другарю полковник?

— Боя се, че с Гамаюн ще имаме неприятности. Може би много сериозни. — Гласът на Рижов беше спокоен, но някак си напрегнат, сякаш трудно се контролираше. Като началник на бюрото Серов би трябвало да научава за всички неприятности първи, но знаеше, че докладите за специалния план отиваха първо при шефа му. Поне, помисли си той, не може да ме обвини, че не съм информиран. — Не ми е известно да има някаква непосредствена заплаха.

Рижов се усмихна:

— Това е, защото вашата информираност е донякъде ограничена. Като началник отдел разполагам със значително повече данни.

Серов кимна. Щом шефът му се хвалеше с такова пренебрежение към него, нещата не бяха толкова лоши.

— Преди десет дни един куриер от Пета секция допуснал непростима грешка. Напил се в някакъв лондонски бар, много се напил, и започнал шумно да спори с местен жител, представи си само за какво! За ядрената политика! В пияно състояние! Споменал косвено Гамаюн. И за зъл късмет някакъв американски оперативен агент дочул забележката, решил, че пияният може да знае нещо повече, и го проследил до дома му. Само преди няколко часа ми докладваха, че американецът работи за разузнаването на военновъздушните сили.

Трябва да е имал това, което наричат „шесто чувство“ и много стръв за работа. Та проследил нашия човек до апартамента му, влязъл вътре и започнал да го разпитва. Куриерът още бил пиян и уклончивите му приказки не харесали на американеца. Излъгал го е, макар че би могло и да не е съвсем лъжа, че ако не работи за него, ще го издаде на британските власти. Куриерът се съгласил. Американецът го изпомпвал в продължение на няколко часа. Между другите неща научил името на Крумин, откъслечни сведения за следващото му пътуване до Америка и някои други неща, известни на куриера за него…

— О, боже! — изпъшка Серов, забравил за миг официалния си атеизъм. — О, боже!

— Да, наистина. Дреболиите, известни на куриера, не са били достатъчни, за да може американецът да си обясни операцията или функциите на Крумин, но е успял да заключи, че Крумин ще мине през Лондон на път за Щатите. Според моите източници в американското разузнаване техният агент е бил „буйна глава“. Искал е сам да осъществи голям удар. Открил е Крумин на летището в Лондон и го проследил до Торонто. Крумин е разбрал, че е разкрит, и се е измъкнал от него.