Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

— Затварянето на вратата няма да свърши много работа. Все едно ще влезеш, така че оттук.

Кевин не отговори и влезе във всекидневната. Огледа се бързо. Беше като на снимките. Седна на протритото кресло до грамофона.

— Как я караш, Малкълм?

— Не знаеш ли?

Враждебност, помисли си Кевин, противопоставяне, леко параноидна самозащита, точно както предположи доктор Лофтс. Той знаеше, че не бива да отговаря на намека. Вместо това попита:

— Имаш ли още кафе?

— Направи си — отвърна Малкълм враждебно и седна на кушетката.

Кевин не обърна повече от необходимото внимание на отпуснатата върху кушетката фигура с джинси и памучна фланелка. Отиде в кухнята, намери си чаша и си наля кафе. Внимателно го занесе във всекид невната и седна на стола. Докато грамофонът пееше за радостите на любовта, двамата се гледаха. След това плочата свърши и машината утихна.

— Предполагам, че се питаш защо съм дошъл — каза Кевин с равен глас.

— Имам поне сто обяснения, но отговорът е: да, питам се. Всъщност отговорът не ме интересува, защото приключих с вас, повече няма да се занимавам с глупостите ви.

— Никой не е искал това от теб — отвърна Кевин.

— Е, добре, добре. — Малкълм стана и закрачи из стаята. — В такъв случай нямаме какво друго да си кажем, нали? Освен ако не ми носиш някоя новина, която би ме заинтересувала.

Кевин не обърна внимание на последното.

— Забавляваш ли се, Малкълм? Как се чувстваш? Удобно? Сигурно? Приятно? Удовлетворен ли си? Да се завреш в Охайо и да учиш за докторат, който въобще не те интересува? Това ли искаш?

— Какво те засяга? — погледна го Малкълм подигравателно. — Да не би да се тревожиш, че данъкоплатците си хабят парите напразно с моето образование? Е, зарежи това. Платил съм си, за да стигна дотук, и го знаеш много добре.

Не е лошо, помисли си Кевин, чувство за дълг.

— Твоя работа, Малкълм, изборът е твой и ти знаеш това. Стареца се съгласи да ти даде платен отпуск за три години, без задължения, без обещания, без разправии. Не беше длъжен да го прави. Можеше да те обвини в предумишлено убийство или чрез посредници, или чрез управлението. Когато ликвидира Мароник, ти не изпълняваше ничии заповеди. Сам го реши. Старецът можеше да те смачка като муха. Вместо това той постъпи повече от благородно.

— Моите благодарности! — От сарказма думите на Малкълм бяха почти неразбираеми.

— Но не изпитваш достатъчно силна благодарност, за да ни помогнеш в една дреболия?

— Знаех си! — извика Малкълм. — Знаех си, че ще искаш нещо. Искаш да се върна, искаш да ви помогна, нали?

Кевин вдигна рамене.

— Има нещо, в което можеш да ни помогнеш. Нещо дребно.

Малкълм прекоси стаята и се надвеси над Кевин. Докато изговаряше думите, трепереше:

— И какво е то? Искате да убия още някого? Да застрелям още някого вместо вас? Зарежи това. Забрави го!

Кевин отново вдигна рамене и се изправи, като внимателно отмести Малкълм встрани.

— Добре. Проблеми няма. За нас няма значение дали ще вегетираш тук, или ще свършиш нещо полезно. — Той отиде до вратата.

— Точно това искам да направя. Ще пусна свои собствени корени, но не благодарение на вас. Така че забрави, че си искал нещо от мен.

Кевин стигна бавно до вратата.

— Желая ти щастие. Чекът ти ще продължи да пристига на този адрес. Ако имаш някакви въпроси или проблеми, знаеш как да ни намериш. До довечера ще съм тук, след това отлитам за Вашингтон. Хотелът ми е „Хилтън“, стая 606, до пет часа, ако станеш по-дружелюбен и решиш да си поприказваш с мен. Регистриран съм като мистър Роджърс. Ако искаш, отбий се. Ще те почерпя едно питие или чаша прилично кафе.

— Престани да ми правиш услуги — каза Малкълм и отвори вратата. — Достатъчно са ми тези досега. И не ме чакай. Няма да дойда. Няма.

Преди да излезе, Кевин се усмихна:

— Не се тревожи, Малкълм. Няма да те чакам. Ще се видим пак.

— Няма да дойда! — Той влезе вътре и затръшна вратата. В продължение на няколко минути крачеше възбудено напред-назад из стаята. После рязко обърна плочата и я пусна. Усили звука с две степени. Продължи да крачи, докато траеше цялата първа песен. Малко след като започна втората, той седна на кушетката и застина. Преди песента да свърши, той започна да трепери.

В 3,24 Кевин погледна часовника си за стотен път. Ами ако Малкълм не дойде? Ако съм направил погрешен ход? Замисли се. Поклати глава и погледна през прозореца. В 3,26 някой почука тихо на вратата му.

Въпреки че не изпълняваше специална задача, въпреки че беше в чужбина, въпреки че нямаше от кого да очаква неприятности, той застана отстрани на вратата и мушна ръката си под сакото, върху дръжката на пистолета.