Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

— Наистина ли смятате, че Малкълм би могъл да се справи? Дори и нищо лошо да не се случи? Смъртта на Паркинс прави нещата не съвсем обикновени.

Възрастният мъж се усмихна.

— Във всеки случай ще бъде интересно. Много интересно.

Кевин премигна, след като си спомни това. Погледна през пътеката към седалката, в която клюмаше Малкълм. Едночасовото му обяснение този следобед трябва да го е изтощило, помисли си той. Беше говорил шестдесет минути, понякога бавно, понякога пискливо. Прескачаше от безпристрастния анализ на своя „дълг“ към почти истеричните, обяснения на спомените и фантазиите си. Най-накрая Малкълм го беше погледнал и му беше казал:

— Наистина няма никакво значение, нали? Тръгвам, защото трябва да тръгна, и това е единственият начин да науча.

— Какво искаш да научиш? — го попита Кевин.

— Не знам — беше отговорът. — Не знам.

По времето, когато Малкълм и Кевин приближаваха Вашингтон, първите ранобудни минувачи вече се движеха по улиците на Москва. Един от тях беше Николай Рижов. Селският му произход личеше по разклатената му походка, по набитото му мускулесто тяло, което дори на неговите шестдесет и три години беше жилаво и здраво. Но дрехите на Рижов бяха по-скъпи от тези на повечето му сънародници, а и той вече не беше селянин. Ръководеше много важен отдел в Комитета за държавна сигурност при Съвета на министрите на Съветския съюз или както е по-известен: КГБ. Макар че КГБ е цивилна организация, нейните служители много често имат офицерски звания. Когато зае длъжността си в отдела, сивокосият, с изопната кожа и гладко избръснато лице Рижов предпочете да бъде полковник. Би могъл да стане и генерал, ако желаеше. Сега крачеше напред, без да обръща внимание на студената сутрин. Телохранителите му бяха край него — отпред, отстрани и отзад — на подходящо разстояние. Трепереха и много, много тихо ругаеха любовта на шефа си към дългите сутрешни разходки.

КГБ е една от двете големи държавни организации, занимаващи се с шпионаж, другата е ГРУ — по-малкият съперник, или военното разузнаване. Корените на КГБ достигат назад до 1881 година и до Охранката — или Департамента на държавната полиция, използван от царете като тайна полиция и като разузнавателна служба. По-малко от две години след създаването си царската шпионска организация изпратила агент в Съединените щати, за да следи Владимир Легаев — изменил на Охранката служител, който напуснал матушка Русия и станал университетски преподавател в САЩ. Също така те се занимавали и с руснаците, създаващи проблеми в страната. Например в едно досие на Охранката, носещо дата 1 май 1904 година, е отбелязано, че вторият и третият пръст на крака на някой си Йосиф Сталин са сраснали.

Тайната полиция и разузнавателната организация, които заменили Охранката в дните след революцията, действали в общи линии, както и предшественикът си, но под различни наименования и инициали, едно от които е ЧК (Черезвичайная комисия по борбе с контрареволюции и саботажем), създадена на 20 декември 1917 година. Някои руснаци все още наричат агентите на КГБ чекисти. През 1938 година един човек на име Лаврентий Павлович Берия поел юздите на тогавашния НКВД и ги държал здраво, докато не бил изваден в пенсия чрез куршум някъде към края на 1953 година. Западните разузнавателни източници сочат различни дати на неговата смърт. На 13 март 1954 година, една година след отстраняването на Берия, бил създаден КГБ — руската невоенна разузнавателна организация.

Рижов обичаше да отива на работа рано. Той се радваше на свободата сам да определя работното си време, да ходи, където иска, когато поиска. Земните дни на много от неговите предшественици били внезапно прекратявани, на много от тях надзирателите в затворите нареждали къде, кога и дори как да ходят. Рижов обичаше студения, чист, свеж почти като на село сутрешен въздух. С напредването на сутринта уличното движение и фабриките вече му придаваха неприятна за селския му нос миризма. Не толкова неприятна, колкото в Лос Анжелос или в другите западни градове, които беше посещавал, но все пак неприятна.

Този ден Рижов нямаше време да се отдаде на обикновените си размишления.

За разлика от Малкълм той беше съвсем наясно какво иска да знае. Искаше да знае, че всичко в плана му е наред и при това без сянка на „практическо съмнение“ — термин, използван от руската разузнавателна бюрокрация, за да опише границите на немислимото. Но Рижов също така знаеше, че не всичко в плана му е наред, както и че от него зависи дали нещата ще се поправят или не.