Джеймс Грейди - Сянката на Кондора

Но по някакъв начин американецът отново го е намерил. Може от куриера да е научил повече, отколкото той ни каза. Съвсем сигурно е, че е можел да разсъждава добре. Успял е да проследи Крумин до Гамаюн. Разкрили са го и са го заловили, но той избягал скоро след това. Крумин и оперативният работник от Гамаюн го проследили бързо. Застреляли го и не са успели да прикрият това. Сега американците знаят, че нещо става, един от агентите им е мъртъв и те не могат да си го обяснят.

— Куриерът? — попита Серов. — Какво става с куриера?

— Допуснал е още грешки. Ръководещият офицер се усъмнил преди пет дни и го разпитал. Успял е да го заблуди, колкото е заблудил и американеца. „Мокра афера“, разбира се.

— О! — каза Серов безчувствено. Рижов обичаше да използва стария евфемизъм на КГБ, означаващ екзекуция. — Поне той вече е млъкнал.

— Да. Информацията, която ти давам, е събрана от Крумин, американските ни източници и куриера.

— Какво ще правим? — Тонът на Серов ясно говореше, че Рижов е шефът.

— Поне засега Гамаюн не е в опасност. Куриерът не знаеше нищо повече от името на Крумин. Защо от счетоводството са решили да му съобщят това име, нямам никаква представа. Уж за да можел да прехвърли парите в нюйоркска банка. Това няма да се повтори повече. Но нашият непосредствен проблем е Гамаюн. Това е особено важно, защото на Крумин съвсем скоро му предстои нова операция.

Трябва да удовлетворим американците. Техен агент е загинал по тайнствен начин. Без съмнение ще положат много усилия и ще отделят много време, за да разнищят загадката. Ако си имахме работа с ЦРУ, поне нямаше да се тревожим за някакво мелодраматично отмъщение. Но, за нещастие, американският агент е бил от хората на онзи идиот, генерал Рот. А с аматьорите винаги е по-трудно. Можем само да се надяваме, че началниците на Рот ще поемат нещата в свои ръце. Толкова по-лесно е да предвидиш действията на професионалистите! Трябва да помогнем на американците да разгадаят мистерията така, както е удобно за нас.

За да направим това — каза Рижов и спря, за да размаха пръст към Серов, — ти и аз трябва да им намерим това, което се нарича фалшив противник.

Не мисли за това, каза си Малкълм, само тичай. Той погледна напред и се стегна. Прашната пътека слизаше в долчинката. След като я премине, оставаше му още половин миля. Мразеше тази долчинка. Мразеше я всеки път, когато я прекосяваше. Тази сутрин за пети път се спускаше от едната й страна само за да се изкачи след малко от другата.

От една ферма в далечината го наблюдаваха трима мъже. Те видяха как излиза от долчинката, залита леко, после продължава да бяга. Тримата бяха удобно изтегнати в шезлонги на верандата на къщата. На най-левия седеше Карл, безупречен, както винаги. Той с безразличие забеляза как Малкълм зави по прашния път, как се препъна, изправи се и бавно продължи да тича към фермата. Възрастният мъж на средния шезлонг изцъка с език, когато Малкълм се спъна. Поклати глава почти в ритъм с размаханите ръце на далечната фигура. Обърна се към дребния набит човек на десния шезлонг и каза:

— Макгифърт, кажи ми как се справя. Ама наистина.

Уорън Макгифърт се прокашля и се изправи, за да отговори на шефа си. Силните мускули издуваха панталоните и ризата му, когато се движеше. По-рано той беше служил като инструктор в специална армейска част. Родителите му, шотландци, бяха горди с факта, че техният син, емигрант в Америка като тях самите, е успял да достигне до такъв важен пост в армията на новата им родина.

— Не могат да се чакат чудеса за два дни и половина, сър.

Възрастния се усмихна и потупа Макгифърт по бедрото.

— Не се тревожи, сержант. Не очаквам чудеса и знам, че не си се занимавал с него достатъчно време. Искам да ми кажеш как го намираш.

— Ако не се наложи да застане срещу някой много добър, ще се справи. Учих го как да се отървава от нормалните клопки и сам работих с него, но главният му проблем е, че не е във форма и… Е, не е агресивен, ако разбирате какво искам да кажа. Би могъл да е много по-добър, но се свива. Като че ли го е страх да не нарани някого или сам да не се нарани. Това може да му попречи…

Горе-долу покрива средните резултати по стрелба. С малокалибрена пушка е по-добър от доста други. Също и шофира добре, макар че не е имал много време за това. Не се справя добре с ключалките и други подобни, но има много добра глава на раменете си. Много добра. Когато анализираме ситуации, му идват много идеи. Ако можехме да го обучим нормално във „Фермата“, да направим нещо, за да стане по-агресивен, щеше да е много добър.