Робърт Грейвс - Велизарий

Минахме през предградието Девтерон и стигнахме до Златната порта, където цареше голяма бъркотия — всички крещяха заповеди, които никой не изпълняваше. От двехилядната дворцова стража само около петдесет души имаха коне, а и с изключение на двама-трима военачалници не видях нито един човек с ризница или с пълно въоръжение. Очевидно малцина бяха минали някакво военно обучение. Дори градското опълчение ги превъзхождаше в това отношение, тъй като няколко десетки сини и зелени отряди се бяха упражнявали в боравене с лъка на градските стрелбища — по празниците те се състезаваха за гъска, прасенце или амфора вино, — а още по-голяма част от тях се бе сражавала нощем в междуособните схватки.

Велизарий искаше да присъедини тези стрелци към своята малка войска, но те отказаха, като се позоваха на това, че тяхно задължение е да бранят само укрепленията и че е противозаконно да напускат очертанията на града.

Чухме как демархът на сините се провикна от една кула до портата (зелените се бяха разположили по другата половина на стената):

— Няма ли сред вас нито един мъж, който да разбира от стрелба с балисти? На всички кули има балисти и стрели за тях.

В отговор господарката Антонина се провикна весело:

— Не, няма такъв мъж, но има една стара жена с червена перука, взела участие два пъти в защитата на Рим! — А после се обърна към мен: — Хайде, Евгений, стари бойни другарю, ела да научим тези новобранци на техния занаят.

Слязохме двамата от конете и се качихме на кулата, където сменихме изгнилите въжета на балистите и смазахме скрипците. После тръгнахме от кула на кула да обучаваме войниците как да потегнат своите балисти и „скорпиони“ и как да се целят с тях. Ако някой не внимаваше както трябва или проявяваше несръчност, господарката го наричаше „копеле на зелен еретик“ и го удряше по рамото с яздитния си камшик, засрамвайки го пред другарите му.

През това време Велизарий събра невъоръжените дворцови стражи заедно е хиляда здрави тракийски селяни, избрани измежду бежанците. После се обърна към стотниците:

— Оттатък се намира една от императорските градини, заградена с колове. Заведете хората си там и накарайте всеки от тях да вземе по два кола от оградата и да ги донесе тук. Те ще им послужат вместо копия и мечове. За щитове съберете подноси и тави от частните къщи.

Накрая цялата тази воиноподобна сбирщина излезе от портата, предвождана от Велизарий и неговите триста ветерани. Господарката и аз го гледахме не без гордост, но с лошо предчувствие. Тя промълви, без да държи сметка за хилядите цивилни, вървящи в края на шествието с опечалени лица, сякаш бяха пленници:

— Триста са били и гърците при Термопилите, ако се вярва на древната песен. Нито един от тях не се е завърнал, но славата им ще живее вечно.

В опита си да я ободря казах с усмивка:

— Горките, те не са имали Велизарий за предводител!

— Какво представлява тази шепа грохнали мъже, тръгнали да се сражават с хуните по заповед на императора, сравнени с десет или двайсетхилядните вражески пълчища? На чудо ли се надяваш, Евгений?

— Защо не? На малко ли чудеса съм ставал досега свидетел! — отвърнах аз.

При село Хетос, на две мили от Мелантиада, където се бе разположил на стан хан Заверган, Велизарий впрегнал хората си да изкопаят и оградят отбранителен насип — всеки боец забил по един от двата си кола в насипа, запазвайки втория за копие. Велизарий разположил отпред своите ветерани, сякаш били челен конен отряд на голяма, широко разгърнала се армия. Зад тяхната линия пехотата палела през нощта многобройни огньове по протежение на пет мили, а през деня (отдавна не беше падал дъжд) влачела по пътищата храсталаци и вдигала грамадни облаци прах.

През втората нощ в стана се получило важно съобщение, донесено от едно селянче. Пращал го пак Симеон, когото хуните бяха взели със себе си да ги води и да им превежда. В него се казвало, че Заверган разполага с малко повече от седем хиляди отбрани ездачи, тъй като останалите били потеглили за Гърция. Нападението щяло да бъде предприето на третия ден, понеже според техния календар той носел щастие.

— И според моя също! — извикал Велизарий. — Това е рожденият ден на жена ми Антонина.

Лагерът при Хетос бил укрепен допълнително с трънаци, а пред портите били пръснати палешници и брани, които да играят ролята на дяволски триноги. Ветераните си разменяли шеги, наричайки едната порта „Порта Пинция“, другата „Порта Фламиния“, а малкото възвишение на юг — „Мавзолей на Адриан“.