Робърт Грейвс - Велизарий

Заверган напираше. Дългата стена на Анастасий, преграждаща полуострова на разстояние трийсет и две мили от столицата, не беше никаква преграда за неговите ездачи, понеже бе разрушена на много места, нямаше войници, които да охраняват пробивите, нито балисти за стрелба от кулите. На Празника на тримата царе Заверган се разположи на стан по бреговете на река Атирас, на двайсет мили от столицата, и жителите на Константинопол изведнъж изпаднаха в паника. Площадите се изпълниха с нещастни бежанци от селата, е посивели лица и малки вързопи, които крещяха: „Идват, хуните идват! Помитат всичко по пътя си като освирепяло стадо диви бикове! Бог да ни е на помощ!“

Този вик се понесе по улиците на града: „Бог да ни е на помощ!“ Изведнъж всички започнаха да питат съседите си: „Но къде са хората от дворцовата стража? Къде е градското опълчение? Няма ли кой да попречи на тези български дяволи да щурмуват вътрешната стена и да опожарят града, избивайки всички ни?“

Цели тълпи наемаха лодки и бягаха през Босфора в Мала Азия; всеки ден на отвъдния бряг преминаваха по петдесет хиляди души.

Император Юстиниан прекарваше по-голямата част от тези дни коленичил в личния си параклис. Той непрекъснато повтаряше: „Господ е всемогъщ. Той няма да ни изостави.“ Единствената практическа стъпка, която предприе, бе да нареди съкровищата и ценностите от всички църкви в предградията и от всичките му вили да бъдат незабавно пренесени в императорския пристан и натоварени на кораби.

Най-после василевсът изпрати да повикат Велизарий и го попитал:

— Как ще ни обясниш, сияйни Велизарий, началнико на нашите конюшни и на нашата стража, че не си изпратил войници да отблъснат тези диви езичници?

— Твое свещено величество — отвърнал Велизарий — ми даде наистина тези почетни титли, но не и властта, която обикновено е неразделна част от тях, като ми забрани да отварям дума за лошата подготовка и слабата дисциплина на твоите войски. След завръщането си от Италия аз на три пъти представях един и същи доклад на твоето внимание, изтъквайки, че министрите ти продават постове в дворцовата стража на необучени цивилни, че войниците не участвуват в бойни учения, че няма достатъчно оръжие и че в конюшните ти липсват ездитни коне. Твоите заповеди бяха да не се безпокоя за безопасността на столицата.

— Лъжеш, лъжеш! — креснал Юстиниан. — Ако по божия милост излезем здрави и читави от това изпитание на нашата вяра, ще ти наложим страшни наказания заради занемаряването на войските и укрепленията. Дори прехвалените ти победи няма да могат да те отърват от въжето!

— А междувременно какви са нарежданията на твое величество? — попитал Велизарий.

— Иди и умри като храбрец, макар че живя като страхливец! Събери колкото може повече хора и излез срещу българите като нашия доблестен Нарзес! Стига вече си се крил зад стените, опитай се да направиш нещо и да изкупиш досегашните си глупости.

Велизарий направил дълбок поклон и се отдалечил от височайшата особа, а Юстиниан повикал своя флотоводец и скришом го запитал: „Има ли всичко необходимо на корабите ми? Какво време ни очаква в Средиземно море, ако се наложи да вдигнем котва?“

Велизарий изпрати глашатай със следното съобщение:

„Сияйният Велизарий е получил заповед от негово свещено величество императора да излезе срещу хунските нашественици. Градското опълчение да заеме позиция на Теодосиевата стена в зависимост от това към коя от партиите принадлежат хората му и да ги въоръжи, с каквото намери. Дворцовата стража да се яви на преглед заедно със своите предводители, които се задължават да проверят дали всички имат коне и пълно бойно снаряжение, а след това да отиде при Златната порта и да чака по-нататъшни заповеди. Всички ветерани в нашия град, сражавали се някога в личната конница на същия този Велизарий, се приканват да се явят незабавно на парадния площад, където той ще ги оглави и ще им раздаде оръжие и коне.“

Велизарий отиде при наставниците на зелените и сините танцувачки. „В името на императора — казал им той — реквизирам всички ризници, копия и щитове, използувани на хиподрома и за театрални представления.“ След това посети и главните уредници на надбягванията от двете партии, на които заявил: „В името на императора реквизирам всички коне от конюшните на хиподрома.“ В самия дворец можа да намери достатъчно лъкове и стрели, а от имперските конюшни взе известен брой впрегатни и няколко бойни коне. Така осигури снаряжението за своите ветерани.